Гледна точка на Лаура
Още един ден в училище. Бях в библиотеката и търсех информация за проекта, който щяхме да правим с Рос.
Намерих пет книги, които може да са в помощ и ги подложих на проверка.
- Здравей, Лаура. Радвам се да видя най-активния си посетител.- каза библиотекарката и се усмихна топло.
Аз отвърнах на усмивката й със сщото.
- Може ли да взема тези книги?
- Хмммм, един ученик има право да занесе само две книги вкъщи.
Въздъхнах.
- Но за теб ще направя изключение.
- НАИСТИНА? Благодаря, госпожо Паркър.
Тя просто се усмихна и ми ги чекира.
След като излязох се разходих по коридорите, имахме междучасие.
Стигнах до шкафчето си и оствих книгите там. Чувах как други момчета си шушукат, откакто носих пола, която да е един инч над коляното ми, вчера.
Наистина не се чувствам удобно в това. Но Райдел казва, че това се харесва на Рос.
Чух някой да тича и се обърнах, за да видя Рос, който идваше към мен.
Той ме прегърна из отзад през кръста.
- ТОЙ ПРЕГРЪЩА И БЕЛЕЖИ!- каза той и ме целуна по врата.
- Е, благодаря ти много, сега цялото училище си мисли, че сме двойка.
- Което е вярно.
Той задържа ръцете си на кръста ми, докато продължавах да си оправям шкафчето.
- Какво става с това твое шкафче? Проверяваш го след всеки час.
- Защото нещата ми са там. Дъх.
- Оооо, правиш се на госпожица много съм подредена и интелигентна, така ли?
Извъртях очи игриво и затворих шкафчето си.
Аз се завъртях, така че Рос да ме гледа в очите.
- Може ли да те заведа на среща този уикенд?
Щях да кажа, че ще уча, но той ме отряза, преди да мога да кажа каквото и да е.
- И знам какво си мислиш. Ще учиш цялата седмица, седем пъти по двадесет и четири часа. Но си мислех по-скоро за учебна среща?
- Учебна среща?
- Да, у нас.
- Мислех, че вече се справяш с ученето.
