Гледна точка на Лаура
Е, в училище съм и да, аз и Рос отново дойдохме заедно и започваме все повече и повече да се наслаждаваме на времето си заедно.
Дори не съм сигурна за статуса на връзката ни.. но той стана много сладък след като го целунах...... Разказах на сестра ми всичко и тя ми изнесе лекция затова как не трябвало аз да правя първата стъпка. Тя си мисли, че Рос трябва да я направи.... но аз не мога да си помогна, така ли?
Подреждах шкафчето си и грабвах книгите си и изведнъж той се облегна на шкафчето до моето.
- Хей, маршмелоу.
Аз се изкисках. Прякорите за част от връзката, нали? Не знам...
- Маршмелоу? Сериозно?
- Съжалявам, малко съм гладен.
- Е, време е за обяд, хайде.
Затворих шкафчето си и той уви ръката си около мен и тръгнахме към стола.
Мястото на ръката му... това е още един знак, че сме двойка.
Влязохме в помещеноето за хранене и седнахме.
- Ще ти взема нещо.
- Ъмммм, добре, купи ми розова лимонада.- усмихнах се аз.
Той стана и се нареди на опашката.
Оооо, той ми взема обяд... това е още един знак...
Изведнъж Джени седна до мен.
- ОМГ, мисля че се провалих на контролното по английски.
Аз се изкисках.
- Не мога да повярвам, че сме най-добри приятелки.
- Е, съжалявам, госпожице Ученолюбка, но за разлика от теб, аз обичам да се забавлявам.
- Знам как да се забавлявам и обичам да го правя!- запротестирах аз.
- Да, да, сигурно си учила целия уикенд.- усмихна се тя.
- Е, не точно.
Тя изпадна в шок.
- НЕ СИ УЧИЛА?!
- Е, ами.... мотаех се с Рос...
- Кажи какво имаш предвид под "мотаене".
Аз извъртях очи.
Изведнъж Рос се върна с две розови лимонади и една чиния с начос.
- Заповядай, маршмелоу.- каза той.
- Начос, сериозно?
- Той да не би туко-що да те нарече маршмелоу? Какво става между вас?- очуди се Джени.
Той седна срещу мен и двамата се взряхме един в друг. Така разбрах, че и той не знае отговора.
-Ох, Ъм Лаура....
- Ъъммм, ние сме, ъм.... Джени, ще ни оставиш ли за секунда?
Тя извъртя очи и стана.
Аз започнах да ям начоса си, чувствайки очите на Рос на да се взират в мен.
- Какво?
- Ох, ами, нищо.
Наистина не искам да говоря за това сега....
-ROMEO'S BALCONY-
Гледна точка на Лаура
Денят мина страшно бързо и стана време да се прибираме. Оправях шкафчето си, докато Рос чакаше, облегнал се на съседното.
- Колко ощеее?- пъшкаше той.
- Ей сега, почти съм готова.
Най-накрая взех последния си учебник и затворих шкафчето си.
- Добре, хайде сега да тръгваме.
Той взе целия куп от ръцете ми и излязохме от сградата.
- Е, как беше училището днес?- попитах аз.
Добре, наистина не ми бива в завързването на разговори.
- Беше яко.
Аз го погледнах конфузно.
- Да не казваш това само, за да запазиш титлата си на което мечтано момче?- изисках се аз.
- Е, трябва да я браня. Има голяма конкуренция за получаването й.
