Игор
С поразителна упоритост се опитвах да изхвърля от мислите си това, което се случи между мен и Евилин, но откакто я чуках в проклетия самолет, желанието ми към нея се превръщаше като стена, по която протича електричество. Близостта и ароматът ѝ бяха капан за спомени, от който изплуваха един след друг всичките ни моменти заедно и ме караха шибано да пренаписвам плана в главата си. Може би, ако успеех да събудя онази забравена страст и стигна до сърцето ѝ, щях да я накарам да ми даде това, което исках. Книгата.
„Однажды ты будишь моим Шехеразадой, Евилин. Моим Шехеразадой!" (*Един ден ще си моята Шехерезада, Евилин. Моята Шехерезада!)
Сърцето ми прескочи един удар по-силно и ускори дишането ми след внезапната поява на тези думи в главата ми, но инатливо я тръснах, за да ги отпратя. Пръстите ми се затвориха в шепи и вените ми изпъкнаха усещайки как поддавам заради близостта ѝ.
Тя ти трябва, за да разбереш истината, Игор. Нищо друго. Тя си тръгна. Изостави и теб, и Марта — нашепна мозъкът ми, усещайки колко силно започна да бие в гърдите ми проклетото думкащо нещо.
Намираш тайната пътека към сърцето ѝ, взимаш каквото ти трябва, и я пускаш да си тръгне.
Глухата команда стигна до мен, преди да протегна напред ръка и да открехна вратата на банята.
***
— Мога ли да знам защо имаш врата с достъп към моята баня? — гласът ѝ се прокрадна абсолютно спокоен към мен, а след гледката, която се разкри пред очите ми, едва успях да уловя въпроса, който се опита да ме стопира на прага. Евилин лежеше във вана пълна до ръба с гореща вода и нежна благоуханна пяна, и мамка му, меракът ми да се заровя при нея, вероятно повдигаше кърпата.
— Всъщност... — простенах и доволна скръстих ръце пред гърдите си — по правилно е да се каже, че ти имаш врата с достъп до моята, но да не издребняваме.
— Оу! — палавото ѝ възклицание накара езика ми да се разходи по долната ми устна търсещ отново вкуса ѝ. Стъпалото ѝ опря в ръба на ваната и бавно прокара гъбата по крака си, сякаш да прави това пред очите ми, беше най-нормалното нещо на света. — Значи в случая натрапникът съм аз? — ореховите ѝ очи застинаха в моите с онази женска предизвикателност, която засилваше разрушителното ѝ обаяние върху мен.
ВЫ ЧИТАЕТЕ
По правилата на Зейн Абрамович (Mafia Romance)🔞
Любовные романыБрияна Сен Клер винаги е играла по правилата и определено е стояла настрана от проблемите и лошите татуирани "момчета ". Но когато разбира, че шансовете на майка ѝ да се справи с рака намаляват с всеки изминал ден и единствената ѝ възможност е...
