По правилата на Зейн Абрамович (Mafia Romance)🔞

Глава 6-Игор [2]

Игор

Опитите ми да запазя умa си бистър в нейно присъствие клоняха към абсолютен провал. От 24 часа прехвърлях плана отново и отново в главата си до последния шибан детайл и в нито един момент това не включваше шибани заигравки с тази жена, но сега, когато беше пред мен и то по проклет червен шлифер, а ароматът ѝ изпълваше стаята, всичко, за което можех да мисля е точно онова, за което не биваше да мисля.

Обувките ми безшумно зашляпаха по килима в кабинета, докато заобикалях, за да се настаня удобно в креслото зад голямото бюро. Мислите една след друга продължаваха да бомбандират съзнанието ми, но колкото повече се взирах в краката ѝ, толкова повече правилните от тях до една избледняваха.

Мамка му и крака! — проклех за кой ли път, откакто беше в кабинета ми. Спри да зяпаш тези крака и се придържай към онова, за което я домъкна тук, Игор!

Но мисълта, че се беше облякла така за друг мъж крещеше като през мегафон в ухото ми, надигайки някаква свирепа лудост в мен, а бяха изминали само часове, откакто тази жена беше наоколо.

Вероятността снощи да е имала шибана секс среща не би трябвало да ме изнервя, но вътрешно треперех и привидното ми спокойствие беше напът да рухне.

Ако събаряше толкова лесно самоконтрола ми граден с години, не ми се мислише какво щеше да бъде за по-дълго. Евилин отметна един кичур от косата си назад, карайки ме за пореден път да изругая сухо наум. Уханието ѝ се разнесе чисто и свежо, и с всяка следваща секунда прецакваше умa ми повече и повече. Чувах гласa ѝ, но бях твърде зает с това да се измъкна от блатото на собствените си мисли, за да се вслушам в  онова, което изричаше.

— ... Както вече казах, съгласна съм да ти дам каквото искаш, ако... ако оставиш Дави...

— По облеклото Ви личи, че Тимати Маковский е избрал неподходящо време да се появи в Ню Йорк — пресякох мисълта ѝ, давайки ѝ да разбере, че нямах никакъв интерес към нелепите ѝ опити за преговори.

— Какво? — запита недоумяващо почти задъхано, но изражението и подсказваше, че е очаквала проклетия въпрос, а това, че  шибаният шлифер не се е изсипал на пода през изминалата нощ и въпросното копеле не е разтворил краката ѝ, ми носеше известна удовлетвореност  да продължа разговора в тази посока.