По правилата на Зейн Абрамович (Mafia Romance)🔞

Глава 16 - Игор

Давина

Заграбих влажната кърпа, с която забърсвах барплота и с няколко кръгови движения я завъртях за хиляден път този следобед. Не че имаше какво да бърша. Равната повърхност лъщеше по-добре и от тези в хотел Ritz – Лондон. Просто исках да държа погледа си сведен и да престана да надничам към минувачите по улицата. Стига, Давина, време е да се стегнеш. Изминаха пет дни, а ти не пропусна да се поклащаш върху члена му. Какво толкова има в тази пишка, че не можеш да стоиш настрана от него? Влажната кърпа изплющя с яд, когато с камшично движение я захвърлих върху плота. Дланите ми опряха в ръба на гладката повърхност и издишах шумно, търсейки частица от каления си женски инат, с която да изпепеля желанието си към Тимати.

Не прави като Фийби. Ти ѝ обеща, че ще бъдеш силна и за двете ви – заговорих наум. За миг спуснах клепачи, за да повикам болезнения спомен и молбата на сестра ми към мен, но думите не стигнаха на повърхността. Потънаха като корабокрушение в дълбините на съзнанието ми след рязката поява на онзи, който беше като извор на собственото ми безсилие.

– Кофти ден?

Този, който можеше да ме доведе до сексуална абстиненция и то с липсата си само от няколко часа, лежерно опря лакът в гранитния плот и зачака да вдигна поглед към лицето му. С периферното си зрение улових черните очи изпод гъстите мигли как ме гледат и настойчиво изсмукват и последната ми капка за съпротива, което свирепо дърпаше моето раздразнение.

– Я виж ти, мистър Грешен отново е тук – изплюх, сякаш с последната си глътка въздух, но упорито отказвах да срещна цвета на тъмните му ириси, които продължаваха да ме изучават и да ме правят нервна. – Дано е заради кафето в шопа, защото на шефа ми Брейдън не му харесва да висят отпред, без да поръчват. Няма поръчка – няма кинти, а като няма кинти започва да мрънка.

Ръцете ми се скриха в джоба на униформата, където ровичках между белите листи на малкия тефтер и синята химикалка, без да знам какво точно търся. Тимати извади портфейла си и набута двайсетачка в касичката за бакшиши, преди да си поръча кафе. Обикновено черно кафе.

– Всъщност дойдох да ме изпиташ по урока, който започна да ми преподаваш снощи „Как да разбираме по-добре жените."