По правилата на Зейн Абрамович (Mafia Romance)🔞

Глава 8 - Зейн

Брияна

Утринното юнско слънце весело надничаше през прозореца за разлика от мрачните мисли, които хаотично се лутаха из главата ми. От изминалото денонощие насам, животът ми бе поел в друга посока. Беше ме отвел до дома на тъмен и опасен човек какъвто е Зейн Абрамович. Цял живот избягвах мъже като него, а сега ме деляха само няколко часа от това да скоча в леглото с краля на престъпниците. Сведох поглед към закуската за мама и двете гофрети, които още чакаха да бъдат намазани със сладкото от боровинки.

– Брияна, минава девет, детето ми. Ако не тръгнеш веднага ще закъснееш за работа. Остави този поднос мога и сама да се справя – мама се закашля в парче тоалетна хартия, което ми напомни, че беше време за пазаруване. Явно бяхме свършили салфетките.

– Знам, че можеш, но искам аз да го направя. Ето, всичко е готово. Заповядай – тази сутрин устните ѝ бяха загубили жизненият си цвят. Проклетата химиотерапия не помагаше и като че ли повече отнемаше, отколкото даваше. Безсилието ме застигна и ми напомни защо се съгласих на тази тъмна сделка. Имах си само нея и Маркъс. И не можех да си позволя да загубя нито един от двама им.

– Не забравяй хапчетата. Оставям ги ето тук – нашепнах, преди сълзите да завладеят очите ми.

– Брияна! – слабата ѝ ръка докосна моята и ме възпря, като че ли беше прочела мислите ми, но остана безмълвна.

– Всичко е наред, мамо. Ще се справим. Ще кажа на Марк да намине след няколко часа – взех си чантата и забързах към вратата.

***

Защо животът все избира да изсипе помията си отгоре ти, когато приятелите ти не са наблизо? Или това беше някакъв елитен урок по гаднярство, който беше посещавал само моят?! – запитах себе си, щом минах покрай прозореца на Лана. С Лана живеехме в една и съща сграда и бяхме заедно от гимназията. По майчина линия и двете бяхме французойки. По баща - Лана беше англичанка, а аз... Предполагах, че по вените ми се лее руска кръв. Не виждах друга причина, заради която мама би могла да настоява да уча руски. Спретнах си тази теория сама, след като тя така и не каза кой е баща ми. Винаги извръщаше очи от мен, щом започнех да ровя. Но да се върнем на Лана и факта, че преди двайсет и две години майките ни се бяха кръстосали с мъже с различна националност от тяхната. И ето ни днес, два мелеза. Това беше и думата, която постави началото на  приятелството ни в гимназията. Помня как сложих в шкафчето на Джейк Блумър развалено френско сирене, защото нарече Лана - мелез. Вонята на развалено сирене е в топ пет на най-ужасните миризми. Никой не предполагаше, че съм аз. Бях прекалено невидима, за да си помислят, че бих се осмелила, но когато повикаха Лана при директора вече не можех да остана мълчалива. Измъкнах се от час, и в кабинета на директор Бенет признах, че не е била тя. Докато стояхме и чакахме решението му Лана ме изгледа с любопитство. Помислих, че ще ми скочи задето я забърках в тази каша и киснехме пред кабинета на директора, но вместо това избухна в смях. Оттогава бяхме неразделни с изключение на дните, през които посещаваше баба си във Франция, където беше и сега. Замина, след като хвана онзи негодник Ейдън да ѝ изневерява. След още няколко мисли свързани с Лана тревогата ми се върна към Марк. Живееше само на три преки от нас. Малко преди да завия по улицата, която водеше към апартамента му, го видях да върви по тротоара.