По правилата на Зейн Абрамович (Mafia Romance)🔞

Глава 26-Игор [2]

Благодаря Ви! Благодаря Ви, че толкова много ги обичате 😭Просълзихте  ме с всички тези коментари. Финала на тази част не е такъв, какъвто сте го очаквали, но обещавам,  да не ви лишавам от красивите емоции в трета.

А сега приятно четене.

И сега  да не  ми подминете главата и да ме  оставите без вот! Искам си го! Това ми е финала 😁

Евилин

 30 минути преди изстрела.

Отпуснах се на кухненския стол и зарових поглед в чинията пред себе си, докато опитвах  да подредя мислите в главата си. Три седмици. Точно толкова бяха минали, откакто бяхме в Петербург и не бях виждала и чувала Давина.

След онзи мой припадък Игор спря да ме притиска  и да опитва да стигне до проклетата истина, но когато прожекцията от стари спомени се зареди в измореното ми съзнание, вътрешното ми аз закрещя, че е просто затишие пред буря.

Истината щеше да донесе  на Игор единствено болка. Никому ненужна болка. Брат му беше вложил цялата си енергия, за да скрие както от него, така и от света проклетата истина, което ме караше да се замисля колко много го обича всъщност, затова  трябваше да стисна зъби още мъничко.

Тежко въздъхнах, когато шумът от течащата вода в кухнята  ми припомни, че не съм сама в апартамента. След неочаквания ми припадък Игор беше повикал Рита да дойде от Лондон, за да се грижи за мен. Тя беше единствената, на която имаше доверие  и ѝ позволяваше да бъде наоколо.

— Сигурна ли си, че не си гладна? — закачливо запита, надничайки през рамо към мен, докато забивах поредното парченце пъпеш, за да погълна като невидяла.

— Не, не съм, Рита. Всичко е наред — тя сведе поглед към чинията с нарязания плод.

— Защото буквално го поглъщаш така, сякаш пъпешът ти е сторил нещо — устните ми се обтегнаха в извинителна усмивка, преди да покрия с длан устата си.

— Извинявай, сигурно не е приятна гледка, но е ужасно вкусен — веждите ѝ се вирнаха игриво, преди да продължи.