По правилата на Зейн Абрамович (Mafia Romance)🔞

Глава-9 Игор [2]

Игор

Тихото боботене зад открехната врата ни даде ясно да разберем, че Евилин и Давина са все още заедно, но преди да влезем и да внесем поредната доза напрежение, спокойно разменихме няколко думи относно плана, който имахме.

— Самолетът готов ли е?

— Всичко е уредено. Ще ни чакат на летището.

— Знае ли се, че пристигам с дъщерята на Адаев?

— Слухът пълзи из Петербург от седмица.

— Хубаво — едно безмълвно кимване към вратата беше достатъчно татуираните му пръсти да я докоснат, за да я открехне.

За няколко секунди огледахме жените пред нас. Беше странно да сме отново всички заедно след толкова години, но преди да позволя на спомените да ме обгърнат, въпросите заваляха като гранати.

— Какво означава, че ще летим за Санкт Петербург?

Но вместо отговор последва мълчание. Отлично познавах езика на страха, а този в стаята се улавяше с лекота. Давина продължи да следи Тимати, докато я подминаваше бавно, а мразовитият му поглед безмилостно изсмукваше куража ѝ.

— Дори не ни давате проклет избор, за бога! — кресна отново зад гърба му, но той остана безмълвен.

— Липсата на избор, също е избор нали, Тимати?

— Мммм — Тими измуча след въпроса ми.

— Това беше „ Да", дами.

Ръцете на Давина полетяха във въздуха с жест за неразбиране, преди да се втурне решително напред към двама ни.

— Ама какво е това? — очите ѝ шареха възмутително от лицето на единия към другия, преди да кресне отново. — Тая руска лудост по въздушно капков път ли се предава? Никъде няма да ходим!

— Има само един начин да избегнете пътуване до Петергбург. Евилин, не ме карай да се повтарям — от гърлото ѝ се изниза трепереща въздишка, преди да вирне брадичка и да застине облечена в крехката си решителност.

— Нищо няма да ти дам, докато не видя Давина качена на самолета за Ню Йорк.

Дявол я взел! Исках нейната капитулация, а не да ми вири брадичка и да присвива очи.

Тя застана пред Давина, прикривайки я защитнически с тялото си, показвайки ми повече от своето.