По правилата на Зейн Абрамович (Mafia Romance)🔞

Глава 24-Игор [2]

Давина

Още не можех да се отърся от думите на Нокс и буквално бях дала на късо от мисълта, че в мен може да има живот посят от Тимати.

Обувките ми потракваха в забързан такт, докато вървях право към него и видимо развеселеното му настроение.

– Виж тииии! Феята на издънките реши да се появи на вечеря вместо да избяга?

– Ще се постарая да бъда любезна, ако ти се постараеш да бъдеш малко по-умен.

Ъгълчетата на устните му се разпънаха развеселено, сякаш за пореден път му стана забавно от думите ми, а веднага щом го приближих достатъчно близо, дланта му се затегна около талията ми, прилепяйки ме плътно към силното си тяло.

– Ако ме беше оставила да „финиширам" можеше и да съм малко по-спокоен – онези така любими бръчици се настаниха на челото му, докато ме пронизваше с хитрия си поглед.

– О, нима?

– Мъ-хъм – опитът му за усмивки му предаде леко момчешки вид, засилвайки както чара му, така и спомените ми защо се влюбих в него и неустоимия му хаплив хумор, ала точно сега думите на Нокс отново оживяваха в главата ми и засилиха желанието ми да изтрия тази усмивка от лицето на Тимати.

– А аз мисля, че ако беше чул онова, което каза брат ти, щеше да си разлюспил многопластовото си спокойствие така, както аз никога не съм успявала – ирисите му огледаха поетапно подминаващите ни хора и безшумно примляска, преди да продължи.

– Не знам каква е тази надпревара помежду ви да ми тествате нервите, ама накрая ще го отнесете и двамата. Ела в градината трябва да поговорим.

Топлата му длан захвана моята и ме помъкна към една от зелените площи на хотела. Веднага щом се увери, че около нас няма хора и сме достатъчно скрити от света, отново зареди войската от думи по тема, която никак не ми беше приятна.

– Тази сутрин на летището в Петербург е кацнал мъж с името Терънс Фостър – острият начин, по който изрече името му не вещаеше нищо добре и направи така, че коремът ми да се свие.

– Терънс? – изненадата се настани на лицето ми и замигах глуповато след думите му.

Носът му се сбръчка с привичен мъжкарски жест, след който изръмжа от недоволство.