По правилата на Зейн Абрамович (Mafia Romance)🔞

Глава 2-Игор [2]

Ню Йорк, Давина

Вирнах краката си на съседния стол и се протегнах към чашата червено вино на малката масичка в градина. След разговора ми с Евилин вчера следобед, не бях чувала гласа ѝ и макар че не изглеждаше сърдита - сърдита, днес не ми се обади.

Пръстите ми затанцуваха по екрана на мобилния и след като проверих, че нямам пропуснати обаждания, залепих ухо на телефона и зачаках линията да се отвори. Може би беше звъняла на Терънс, за да ме отъждестви с художествени епитети подходящи за вещица яхнала метлата на Хелоуин като каквато се държах, докато бяхме в мола.

Мъжкият глас на Терънс запълзя към мен с фрази от графа любими право в десятката.

– Ще съм при вас след около трийсет минути, кулинарни феи. Стойте далеч от лазанята, или бога ми, ще ви заключа и двете в банята, докато облизвам тавата – тембърът му стана едновременно закачлив и призрачно нисък, докато отправяше своето предупреждение за „негативните" последици.

Това, че някой оценяваше кулинарните ми умения истински гъделичкаше готвача в мен и ме караше да се усмихвам широко.

– Още е във фурната, гладник такъв и защото съм добър приятел и знам, че трудно се засища цялата тази мускулна маса, с която така гордо се перчиш по улицитте на града съм поръчала и пица.

– Поръчана пица не може да се сравни с тази излязла от фурната на Давина Бейкър, но ще помогна за унищожаването на количеството храна, чийто аромат мога да усетя през телефонната линия. Потичат ми лигите, жено! Трябва ли да купя нещо? Супермаркета ми е наблизо.

– Не, още имаме от виното, което домъкна. Слушай, днес чувал ли си Евилин? Вчера не издържах и излаях всичко що мислех по отношение на Крисчън. Страхувам се да не би да прекалих с отровната истина.

– Приятелите са за това, Дави, да си казват отровната истина. И какво толкова и каза?

– Че е време да зареже проклетника.

– Оу! Тя получи ли просветление от Ватикана?

– Дълбоко в себе си тя го знае, Терънс. Просто и е все тая дали ще бъде с него, или с някой друг, когато от нейна страна няма онези изпепеляващи чувства. Приела е рутината, с която е привикнала. Знаеш, че всичко ново и неизвестно я напряга и плаши. Той е проверен, сигурен, чист, удобен и няма представа коя е, което до известна степен ме кара да я разбирам – за миг изръмжах въпросително пресрещайки собствената си мисъл пълзяща натрапчиво из главата ми. – Дали проклетникът щеше да е способен да задържи пишката си мирна, ако знаеше, че жената до него е наследила милиони? Защото съм сигурна, че ѝ изневерява.