По правилата на Зейн Абрамович (Mafia Romance)🔞

Глава 30-Зейн

Брияна

Погледът ми се спря в бебешката чанта с принадлежностите на Ноа и сърцето ми съвсем се разтопурка. Ароматът му се носеше из целия апартамент и вероятността Зейн да го пропусне граничеше с нула.

Спуснах клепачи, за да се овладея. Бях наясно, че завръщането ми в Лондон е огромен риск, но така или иначе никъде не беше безопасно. Хилядите обещания, които изричах, за да предпазя сина си се върнаха в главата ми. Трябваше да се стегна, времето да ги спазя, настъпи. Отворих очи, когато хленченето на Ноа се превърна в силен плач и бебешкият му глас насити коридора с вибрации.

- Не знам какво му стана. Мисля, че е гладен и протестира заради акания памперс. - Лана го залюля за успокоение в ръцете си, чакайки ме да отвърна нещо. Размислите, сякаш сплескаха мисълта ми.

- Той идва... - простенах задъхано. Моментно неразбиране се изписа на лицето ѝ.

- Кой?

- ...Зейн - след името му потънахме в кратко мълчание. Лана предвидливо се отдръпна колкото се можеше по-далеч от входната врата, за да претъпи бебешкия плач и да не стига извън стените на апартамента.

– Тук си от 48 часа. Как изобщо е разбрал, че си в Лондон?

– Нямам представа - тревогата се залюшка между двете ни.

- Добре, виж... Ти вземи Ноа, за да се успокои, а аз ще говоря с него. 

Само дето Зейн не беше тук да говори с Лана и това изобщо нямаше да проработи.

– Не съм сигурна, че идеята ти е добра.

– Имаш ли друга? - мекият сигнал от звънеца изгърмя в ушите ни. Погледите и на двете ни се стрелнаха към входа.

– А сега какво?

– Добре, добре, без паника, ще се справим - насърчително заговори. - Дишай дълбоко и остани спокойна. Аз ще подсуша Ноа, ще го забърша и ще му сменя пелените, но е гладен. Знаеш какъв е като е гладен, няма да млъкне.

- Ще се опитам да го отпратя колкото се може по-бързо.

Второто позвъняване почти ампутира куража ми, но си поех глътка въздух и отворих вратата.

– Зейн? – влиянието, което имаше този мъж върху мен беше като непроменлива величина. И да е тук и да го няма сърцето ми винаги препускаше като стадо диви коне само при звука на името му.