По правилата на Зейн Абрамович (Mafia Romance)🔞

Глава 29-Зейн

Брияна

Лион/Франция

Октомврийското слънце затопли лицето ми, но се загърнах с одеяла и стиснах чашата с какао между дланите си. Погледът ми заскита по голите клони на дърветата. Есента винаги е носела странна тишина. Нямаше го жуженето на пчелите, нито пък цвърченето на щурците, или граченето на птиците. Сякаш природата медитираше. Залюлях се на градинската люлка и затворих очи. Искаше ми се да си открадна още малко от есенното спокойствие и поне за няколко часа да не мисля за него.

– Винаги съм харесвал повече есента – дрезгав дълбок глас пропъди моята мълчалива приятелка Самотата. Повдигнах клепачи. Кристиян закрачи към мен по дворната настилка, а когато се приближи, зае мястото ѝ на люлката.

След пресилената му въздишка се извърнах към него.

– Лъжец. Всички сезони са ти еднакви – лявото ъгълче на устата му трепна в нещо като опит за усмивка. – Как беше времето в Лондон?

– Гръмотевично. Особено над имението Аб...

– Не попитах за него – прекъснах го, преди да довърши. С Кристиян имахме разногласия по някой въпроси и един от тях беше бременността ми.

– Стига, Брияна, знаеш, че се връщам оттам. Иска да те види.

Аз също, но знаех, че това е импулс, който грижливо трябва да потискам, за да запазя малката си тайна.

– Баща ми беше ли с теб? Не съм го виждала от няколко дни – побързах да сменя темата, за да прокудя желанието си да науча повече за Зейн.

Кристиян въздъхна след нелепия ми начин да заобиколя темата.

– Последния път, когато го видях, беше с Катрин. Едва ли нещо се е променило от седмица насам – отпих глътка от топлата напитка, за да сподавя смеха си. Мама наистина се подобряваше. Не само заради лечението, което започна в щатите и което продължи тук във Франция. Лекуваше я спокойствието, че с Юрий си простиха за толкова много неща и отново бяха заедно.

– Имат доста да наваксват – той кимна мълчаливо.

– Познавам го, откакто бях на четири – за момент се смръщи, сякаш разсъждаваше над трудно сглобяем пъзел. – Юрий не е човек, който показва чувства, но покрай теб и Катрин разбрах, че има такива. За него си като Рапунцел. Изгубената принцеса.