По правилата на Зейн Абрамович (Mafia Romance)🔞

Глава 19 - Зейн 🔞

Зейн

Брияна Сен Клер беше лесна плячка. Или така си мислех през първата нощ, когато дойде в имението. Вече не бях толкова сигурен. Тя и инатът ѝ наистина знаеха как да ме побъркват. Влязохме в офиса и също като вбесен любовник тръшнах вратата след себе си.

– Обърни се с гръб към мен и си сложи ръцете на бюрото така че да ги виждам – за няколко секунди зелените ѝ очи ме погледнаха слисано, преди да смотолеви притеснено името ми.

– Зейн...

– Вед-нага! – говорът ми излезе тих, но носеше ясното ми послание, че не ми е до възражения. Тя преглътна тежко, стисна устни и послушно направи каквото ѝ казах.

Захвърлих сакото настрани и разкопчах маншетите на ризата, за да навия ръкавите нагоре. Заради онова, което изрече в игралната зала след малко задникът ѝ щеше да пламне.

– Сега ще обсъдим няколко правила, които очевидно забравяш и се нуждаеш от напомняне –тридневната ми брада леко я ожули, когато застанах зад нея и залепих бузата си в нейната. – Помниш ли кое е правило първо, Брияна? – пръстите ми се стегнаха около края на черната ѝ рокля. Нагърчих я в шепата си и плавно я издърпах към кръста ѝ.

– Правя каквото ми кажеш, където ми кажеш, когато ми кажеш – след мигновения ѝ отговор пристъпих половин крачка напред. Телата ни вече бяха толкова плътно едно в друго, че цялата потръпна, щом усети очертанията на ерекцията ми да опира в красивия ѝ оголен задник.

– Какво ти казах днес, преди да излезеш от имението? – запитах, докато погледът ми жадно опипа червеното бельо, с което беше облечена. По дяволите, трябваше да се счита за престъпление една жена да е толкова красива в червено.

– Да се върна при теб за вечеря – за една кратка секунда пръстът ми се разходи по ръба на сутиена ѝ, преди да вмъкна дланта си и да замилвам натежалата долна част на гърдата ѝ.

– Ти направи ли го? – палецът ми се отърка в зърното ѝ. Беше шибано приятно да усещам как се втвърдява между пръстите ми.

– Не – кратката дума за отрицание се приплъзна като стенание и лукаво намигна на настроението ми.

– Правилно! – нашепнах почти с усмивка. Доказателството за моето настроение се притисна в оголеното ѝ дупе, преди дрезгаво да промърморя в ухото ѝ. – Сега повтаряй след мен. Бях много лошо момиче, господин Абрамович – тишината ни обгърна. Няколко дълги секунди нищо не се случи, но търпеливо я изчаках да се наумува, преди да предприема каквито и да било действия. Тя надникна несигурно към мен през рамо. Преди да съумее да ме погледне, дланта ми се залепи на оголеното ѝ дупе.