По правилата на Зейн Абрамович (Mafia Romance)🔞

Глава 8-Игор

Евилин

Примигнах няколко пъти, преди да отворя очи, осъзнавайки, че сухотата в гърлото ми и свирепата жажда бяха прогонили съня ми. Тъмнината все още владееше улиците на Лондон и ми беше трудно да преценя кой час от денонощието сме, но това не попречи на картините в главата ми да се заредят като на лента, а онази, в която буквално се бях опитала да изнасиля Игор, мозъкът ми напук на мен и целия ми неизпитан срам, я спря на пауза.

О, небеса! – простенах наум, стискайки по-силно тънката завивка в шепите си. Днес явно щеше да е денят на страшния срам. Трябваше да дам всичко от себе си, за да избегна срещата си с него и идеята да се преструвам на болна и да си остана в леглото ми изглеждаше добра.

Тежката ми въздишка прокуди мислите за срам за малко по-късно и се върнах към жаждата, която все още изгаряше гърлото ми. Чувствах се изморена, не ми се ставаше и с някаква надежда заопипах шкафа, за да намеря оставена чаша с вода, но с мъка простенах, когато установих, че на гладката повърхност нямаше такава.

Отметнах завивката и спуснах стъпалата си върху пухения килим. Сънената ми походка почти ме беше отвела до изхода на стаята, когато кракът ми се препъна в нещо и се изсипах по очи върху него. Първата ми мисъл, докато летях към пода беше, че Хълк се e промъкнал, но тя бързо отшумя, след като кракът ми попадна в нещо меко, което се разля по коляното ми.

– Мамка му, жено!

След болезнения мъжки стон, заредих нова вълна от проклятия в главата си. Ароматът на Игор ме тресна с пълна сила и мозъкът ми порицаващо избоботи: Планът не беше такъв. Казах да избягвам срещите с него, не да се просна отгоре му отново.

– Какво, за бога, правиш на пода в стаята ми? – гласът ми този път звучеше обвинително.

Така де. Имах си достатъчно набавен срам, нямах нужда от нов. Но отговорът, който получих, беше мъжки стон за премазани атрибути.

– Шибано „добро" утро на теб и кокалестото ти коляно, принцесо!

– Бива те да караш хората да се чувстват виновни. В теб освен руска жилка и японски навици ли живеят? Другия път използвай леглото.

– То не беше безопасно.

Приглушени проклятия валящи на руски бяха основното, което се чуваше, докато отваряше преходната вратата на банята, за да отиде в стаята си.