По правилата на Зейн Абрамович (Mafia Romance)🔞

Глава 18-Игор

Игор

Беше почти девет, когато паркирах пред входа на ресторанта за първата ни среща заедно. Все още нямах представа какво се прави на първа среща, но ми се искаше да бъде незабравима и да я помним цял живот. Пръстите ми се вплетоха в нейните и закрачихме по няколкото стъпала, които ни деляха от входа на заведението. Имаше много неща, които Евелин тепърва щеше да разбира за себе си и едно от тях бе, че я водех на вечеря в собствения ѝ ресторант. След смъртта на Адаев, всичко, което беше за нея премина във владение на Абрамович с клауза да остане така до нейната поява. Тя нямаше ни най-малка представа колко огромно наследство я чакаше всъщност.

И докато очите ѝ шареха по високия таван и огромните полилеи в изисканата зала, аз истински се наслаждавах на ахналото изражение върху красивата ѝ муцунка. Интериорният руски дизайн за класически италиански ресторант беше странна комбинация, но пък за сметка на това, бе вечно претъпкан с важни клечки и бизнес партньори на Максим и брат ми.

Незабележимо кимах към някои от тях, докато вървяхме към нашата маса. Дланта ѝ все още бе в нежния капан на моята, когато я придърпах към себе си, сякаш исках да покажа на целия свят, че е с мен.

– Харесва ли ти? – ореховите ѝ очи най-после се извърнаха към моите.

– Дали ми харесва?! Шегуваш ли се? Страхотно е! И не знам защо ми напомня за онзи ресторант от Рататуи. Може би заради тъмночервения килим и лампионите по стените. Но е много стилно и изискано.

Веднага щом Евилин замлъкна, започнах да въртя очи насам-натам, преди да повторя.

– Ра-та-туи? – изговорих насечено, спомняйки си нелепото изискване, което изплю баща ѝ към интериорния дизайнер, когато го наеха за обзавеждането.

– Дааа, анимацията – ентусиазирано заподскача на място – Няма начин да не си я гледал. Любима ми е.

Продължавах да я гледам с полуотворена уста, когато осъзнах защо Адаев настояваше и държеше на някой детайли като пода в кухнята, столовете, с какво ще бъдат облицовани стените и куп глупости, които не схващах тогава.