По правилата на Зейн Абрамович (Mafia Romance)🔞

Глава 8-Игор[2]

Евилин

Краката ми трепереха докато изкачвах луксозното стълбище, за да се върна в стаята си. Още щом отворих вратата отчаянието ми ме запрати право на леглото. Думите на Игор относно Марта бяха като тънки клонки шибващи ме право през лицето и едва си поемах въздух.

Дишай–издишай — нашепнах на себе си, но думите му ме застигаха отново и отново и открехнаха онези спомени, които тежаха като воденичен камък на врата ми с години.

Ретроспекция

Емоциите препускаха през мен като пратеници на мрака и докато галопираха като побеснели, разтърсваха душата ми, крещейки към всяка моя клетка, че болката скоро няма да си тръгне.

Нуждата ми да видя Игор, бе по-болезнена от всякога, ала онази част от мен, която ненавиждаше кръвта на Абрамович крещеше, че не бива.

Не спирах да се въртя в леглото търсеща своето спасение в спокойствието на съня, но той така и не идваше и за поредна нощ дълго се взирах в нищото пред себе си, чертаейки поредната резка в невидимия календар на болката, още преди новия ден да е настъпил.

42 дни без него.

42!

Осъзнаването колко е огромна липсата му, повика сестра си "самотата", за да ме стисне с нежната си жестокост за гърлото. Сълзите потекоха, обърнах се на една страна и тихото ми хлипане насити стаята.

Светлината идваща от телефона обля лицето ми и зачервените ми от плач очи застинаха в него. Треперещите ми пръсти дълго време отказваха да ми се подчинят, но виждайки името му, волята ми беше сломена и протегнах ръка, за да отключа екрана.

Текста беше кратък, но експлозията, която избухна в гърдите ми, ми подсказваше, че всяка написана дума е коствала огромно усилие на своя подател.

„Марта вече я няма. Отиде си завинаги.„

Текстът се размаза пред очите ми и поредната вълна от сълзи се зареди в готовност да се изле по страните ми. Изтощеният ми мозък потъна в бездна от тишина, но все по-ясно чертаеше образа на Марта, протегнатите ѝ към мен ръце и изкривеното от болка лице. Това беше последният ми спомен с нея. Спомен, след който ме обгърна вината.