По правилата на Зейн Абрамович (Mafia Romance)🔞

Глава 9 - Зейн

Брияна

Заслушах се в уличния трафик и гласовете на минувачите. Жена в елегантен панталон и синя риза мимоходом сподели с приятелка, че в химическото почистване са съсипали роклята ѝ. Искаше ми се да имам нейните тревоги. Знаех десет начина как да се справя с химическото, но в бележника ми със сложни ситуации нямах нито една как да се справя с руски мафиот. Продължих да шпионирам мислите на околните, докато чаках превоза си. Някакъв костюмар спря до мен и клекна да оправи връзката на обувката си. Той стисна слушалката между рамото и ухото си и разпалено зашушука в телефона как снощи е чукал котенцето на някоя си Кели. Погледът ми падна върху пръстите на лявата му ръка, откъдето кошмарно проблесна венчалната му халка. Мозъкът ми моментално му лепна етикет Кретен на седмицата. Дано жена ти знае що за идиот си и вече подава молба за развод, нещастник. Проклех го наум.

Мъжът се изправи и се ухили флиртаджийски насреща ми.

– Как си, сладурано? – смръщих чело зачудено. Сериозно ли въпросната Кели се беше вързала на този кретен? Реших да продължа да измъчвам мозъка си с този ненужен въпрос, за да избегна онова, което ми предстоеше.

– Ако си в посока кафе "Виктория" можем да повървим заедно.

С теб не бих вървяла и до кофата за боклук на метър зад гърба ми.

Секунда след тази мисъл лъскавото спортно возило на Игор спря на десет сантиметра от бордюра. Затъмненото стъкло се спусна надолу. Притеснението видимо се изписа върху лицето на въпросния, щом видя кой е шофьорът зад волана.

– Аз...ъъъ. Трябва да вървя – непознатият толкова бързо се отдалечи от мен, сякаш Игор разнасяше вируса ебола. Де да можех и аз да направя същото. Да хукна като кретена изневерил на жена си с въпросната Кели, за да избягам от койота на Зейн Абрамович. Само че за мен пътят беше само един. Към колата.

Както обикновено шофьорът ми беше пестелив откъм думи и помръдна само погледа си, кимайки към вратата да се качвам. Приплъзнах се тихомълком на задната седалка, сякаш влизах в купето при динозавър.

– Здравей – изрекох сковано. Не знам защо и как това се отрони от устата ми. Не е като да се радвах да го видя. Той не отвърна. Подаде газ и се вмъкна в уличния трафик. Вероятно си мислеше, че ако каже на някого здравей ще означава, че са си станали близки? Продължавах да се държа за всяка нелепа мисъл, която ми хрумнеше, само и само да съм далеч от онези с името на Дявола. Вече десет минути пътувахме в абсолютно мълчание, а в малкото брой пъти, в които Игор ме заговори, беше, за да ме информира за програмата ми.