По правилата на Зейн Абрамович (Mafia Romance)🔞

Глава-39-Край- В ПРОЦЕС НА РЕДАКТИРАНЕ

В ПРОЦЕС НА РЕДАКТИРАНЕ

Брияна

Спокойствието ми се беше съюзило с прекрасното слънчево утро и усмихнато надничах през прозореца на колата, докато пътувахме към имението. Тази сутрин Игор беше подпалил телефона на брат си, че не е виждал племенника си. Зейн спря на знака стоп и погледна към мен и Ноа през рамо.

– Добре ли сте там? – загрижеността в гласа му ме погъделичка. Имаше моменти в миналото ни, когато го определях като бездушен и че е изял туптящия орган в гърдите си, но грешах. Зейн беше една огромна ходеща машина от чувства. И това че не се разкриваше пред всеки не го правеше безчувствен.

– При нас всичко е наред.

– Той заспа ли? – надникнах в специално предназначеното бебешко кошче за кола, в което стоеше Ноа.

– Почти – Зейн се усмихна. Тази усмивка имаше силата да ми размекне коленете.

Колата потегли, а не след дълго огромният портал на имението Абрамович се отвори пред нас. Спомените се заредиха в главата ми. В онази нощ, когато за първи път дойдох тук си мислех, че е началото на края. Било е само началото на едно ново начало. За мен, за Зейн... за всички нас. Сякаш уловил мислите ми, погледът му се отрази в огледалото за задно виждане.

– Какво е усещането да се върнеш тук? – приплъзнах се напред и мушнах глава между шофьорската и предната пасажерска седалка.

– Сега, когато знам, че сърцето на Звяра бие на едно с моето... приятно. – Зейн се опита да остане невъзмутимо сериозен и да не се усмихне, но не му се получи. Той метна един поглед към огромното външно стълбище, където стоеше Игор.

– Там има един много нетърпелив чичо. Нека не го караме да чака повече – можех да уловя нетърпението на брат му в широката му усмивка. Без да казвам каквото и да било, слязох, взех Ноа и тръгнах към него.

– Радвам се да те видя, Брияна – заговори първи.

– Аз също – за момент усмихнатият му поглед се сблъска с моя. Понякога се връщах към онази нощ, в която избягах през тунелите под имението и си задавах въпроса. Наистина ли успяхме да излезем, или Игор ме остави да го направя? Зейн ми беше споменал, че именно той е ровил в боклука и е намерил теста ми за бременност. Игор продължи да ми се усмихва мълчаливо. Двамата знаехме отговора. Виждах го в очите му, не беше нужно да се изрича гласно.