Брияна Сен Клер винаги е играла по правилата и определено е стояла настрана от проблемите и лошите татуирани "момчета ".
Но когато разбира, че шансовете на майка ѝ да се справи с рака намаляват с всеки изминал ден и единствената ѝ възможност е...
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Давина
Ако имаше нещо, в което наистина ме биваше, то бе опцията ми „шатдаун", за да изолирам съзнанието си от околния свят. Това правех в момента, докато пътувах в колата на Тимати, обратно към къщата на Марта. Пусках думите му покрай ушите си, търсейки отговор на въпросите скитащи се из главата ми: Колко е животът на страстта без любов? Защото точно това имаше помежду ни. Дива страст. Инстинктивно се извърнах към него, а когато се улових, че започвам да го зяпам повече, отколкото е необходимо, зашептях предупредително към себе си. – Болезнено неразумна за теб Давина, ограбваща твоите принципи.
Гласът му дрезгав и пронизващ проби защитната ми бариера и прекъсна тихите ми размисли.
– Не разбирам защо продължаваш да се дърпаш. Кажи ми поне една причина и нека не е "руснаците не са моето нещо".
Чувах думите му, но всячески бягах от отговора влачещ след себе си болезнени спомени и побързах да извърна поглед към уличния трафик, за да избягам от цялото това усещане. Тимати беше олицетворение на онзи тип мъже, които не знаеш в кой момент точно ще гръмнат и ще предизвикат хаос в подредения ти свят, а аз обещах на Фийби, че няма да имам нищо общо с тези руски чакали.
– Давина! – името ми се приплъзна по гласа му с няколко умоляващи нотки, които далеч не бяха присъщи за тази порода.
– Грандиозните драми не са моето нещо. Нека се опитаме да ги избегнем.
– Кое е твоето нещо, Кити?
– Всичко, което не носи усложнения. Идвам с теб, за да помогна на Марта, а ти да се погрижиш за Хълк или за каквото там те е помолил Пи. Ес. Пи. На сутринта всеки ще си тръгне и този път, пътищата ни ще се разделят завинаги.
