По правилата на Зейн Абрамович (Mafia Romance)🔞

Глава 24-Игор

Игор

След думите на Фидеров, хаосът обгърна съзнанието ми.  Потънах в лабиринт от лъжи и истини, в които се лутах през целия си живот. Незнанието ми относно това какво се бе случило с родителите ми през онази нощ, винаги ме следваше като черен демон, който безмилостно изсмукваше самоконтрола ми. Както и сега. Мисълта, че мъжът, който ме отгледа като син може да е килърът на семейството ми накара сърцето ми да подскочи един удар повече и силно стиснах клепачи, за да възпра безразсъдните мисли нахлуващи в главата ми. Давах всичко от себе си да се отърся от думите на Фидеров и да не потъна в черната бездна на съмненията, които се увиваха като примка около мен и бяха напът да отключат лудостта ми.

– Игор...? – след плахата интонация, с която Евилин произнесе името ми, кървясалият ми поглед се извърна към нея и срещнах уголемените и пълни със страх очи, които ми дадоха ясен отговор как точно изглеждах в момента.

Сега не биваше да съм близо до нея. Трябваше да стоя далеч, преди да извърша или кажа нещо безразсъдно.

– Игор, какв...

– Стой там, Евилин! Просто остани там! – след острия ми тон, тя стреснато присви раменете и застина на място.

Когато се убедих, че Евилин е достатъчно далеч спуснах клепачи, за да се разходя из лабиринта от спомени, които имах с Миша.

„Истината ще дойде при теб, когато си готов за нея."

Заученият отговор на Адаев този път накара гръдния ми кош да се надига от недостиг на въздух.

„Един от братята Адаеви чукаше майка ти и уби баща ти. Досещаш ли се кой?"

Думите на Фидеров избучаха в главата ми и засилиха нуждата ми да крещя, за да изхвърля отровата, която пося в съзнанието ми. Закрачих напред-назад по прашната алея прехвърляйки моментите си с Миша и онова, за което ме подготвяше. Той ме подготвяше да я пазя. Беше ми се доверил да я опазя. След тази мисъл спрях и се загледах в нищото пред себе си.

Той не би изпратил Евилин при Марта, ако имаше и капка вина за смъртта на родителите ми – беше първата адекватна мисъл, която блесна като лъч светлина, за да разсее мрачните облаци надвиснали в съзнанието ми. Защо ще изпраща Даниела Суон да търси закрила при брат ми, ако има пръст в екзекуцията на баща ми? Нещо не се връзваше. Нещо ми убягваше. Моето незнание определено даваше преднина на Константин и успя да разклати света под краката ми. Мисълта за убийството на родителите ми винаги караше ръцете ми да треперят и предизвикваше дълбоки въздишки породени от вкуса на тъгата, че още не са отмъстени. Имаше само един човек на когото можех да вярвам относно какво се е случило през онази нощ, и вече стоях и чаках на телефонната линия.