По правилата на Зейн Абрамович (Mafia Romance)🔞

Глава 10 - Зейн🔞

Брияна

Усещах се в безтегловност и като че ли някой ме носеше. Исках да притворя очи, а не можех. Чувствах се изморена, замаяна и ужасно ми се спеше. С малко повече усилие повдигнах клепачи. Не бях сигурна кого виждах... Игор... Зейн? Образите им се сливаха и в момента не бях способна да различа единия от другия.

– Стой спокойно – дрезгавият му глас излезе като загрижен шепот близо до лицето ми. Малко по малко пелената от очите ми се вдигна и осъзнах, че съм отпуснала глава върху рамото на Зейн. Бях сгушена във врата му, усещах как яката на ризата му опира в челото ми. Въздухът в къщата беше като невидим колекционер на аромата му, разнасяше го навсякъде и беше толкова... опияняващ. 

– Какво стана? – за момент се размърдах в ръцете му. Исках да ме пусне. Зейн погледна към мен изпод дългите си черни мигли.

– Припадна. Още малко, почти стигнахме – вратата на една от стаите се отвори пред нас. Стъпките му станаха по-глухи и не толкова отчетливи, щом стъпи върху килима. Съвсем скоро усетих мекия матрак под себе си. Зейн закрачи около леглото, заобиколи го и застана насреща ми.

– Лекар пътува насам, след малко ще те прегледа.

– Добре съм, нямам нужда от лекар. Просто ми причерня – спуснах краката си към килима, но предпочетох до остана седнала за няколко секунди преди да се изправя. Погледът му премина по слабото ми тяло. Пригладих полата си тип молив, а после и ризата. Обичайното за мен облекло, с което ходех на работа, но сега ми се искаше да бях облякла нещо по-широко. Като спортни прави дънки.

– Откога не си яла? – запита почти ядосано. За него не бях нищо повече от едно усложнение в къщата и острият леден тон го доказваше.

– От вчера следобед – смотолевих. Носът му се сбръчка с моментен тик на неодобрение. Той вдигна ръка и с небрежен жест почеса лявата си вежда.

– Рита всеки момент ще ти донесе нещо за ядене и ти напомням за последен път. Тук си, за да се грижиш за моите нужди, не да ме превръщаш в бавачка – изсумтя. Прекрачи прага на стаята и тръшна вратата след себе си. Останах заслушана в тишината. Една част от мен облекчено въздъхна, че беше излязъл, но другата ми половина се почувства засегната. Той да не би да си мислеше, че съм припаднала нарочно и че търся вниманието му? Дори не знаех, че се е върнал в къщата, когато това се случи.