По правилата на Зейн Абрамович (Mafia Romance)🔞

Глава-15 Игор[2]

Игор

В стремежа си да запазя умa си бистър, все повече се опитвах да не мисля за това, което се случи по време на шибания полет. Мамка му, не биваше да я чукам. Сега не можех да мисля за нищо друго, освен за това, кога ще я чукам отново. Проклетникът в панталоните ми ставаше твърд само като я подуша, а мисълта, че не използвах презерватив и свърших вътре в нея дори не ме плашеше.

Застинах за няколко секунди давайки втора възможност на тази мисъл да ме уплаши. Мътните ме взели, би трябвало да тичам към аптеката след тази моя безразсъдност, но не. Всъщност, плашещото беше, че не съм изплашен. Каквото и да значеше това, трябваше бързо да изчезне от главата ми. Не му беше сега времето за подобни глупости, особено с НЕЯ.

Раздразнението от тази мисъл ме накара да прокарам длан през измореното си лице и дискретно да погледна към нея с яд.

— Трябва ми аптека — тежко въздъхнах, когато тихо заяви нуждата си, сякаш се страхуваше да покаже, че и тя мисли за същото.

— Ще се погрижа утре през деня да получиш всичко необходимо навреме.

— Че какво му е на днешния ден? — усещах съпротивата в гласа ѝ относно мисълта, че съм излял всичко от себе си в нея, но шибани богове, наистина нямах обяснение защо недоволството ѝ от този факт ме напрягаше.

— Хората ми са изморени и няма да ги карам да тичат наоколо за някакво хапче, което можеш да вземеш и утре. Спокойно. Нямам намерение да те изнудвам с подобни нелепости. Ще се погрижа навреме.

— Хубаво. Тогава не разбирам какъв е проблемът да спреш до близката аптека. Още е светло.

Погледът ми се измести от Евилин към прозореца и обратно на няколко пъти, преди да просветля мисълта ѝ.

— Часът е един и половина през нощта, Суон. А това... са белите нощи на Санкт Петербург — колата спря пред хотела, но не можех да се насиля да сляза, преди да се насладя на ахналата ѝ физиономия, докато зяпаше през затъмнения прозорец. — Добре дошла в северната столица на Русия, скъпа — задоволството ми я близна с фините си пламъци, преди да хлопна вратата зад гърба си.

Докато Евилин стоеше като замаяна пред хотела и все още зяпаше величествената красота на белите нощи, аз закрачих към рецепцията, където лично ме чакаше управителят на хотела. Имах едно особено изискване към него в случай, че Евилин реши да създава усложнения да бъдем в една стая, а не биваше да я изпускам от поглед.