По правилата на Зейн Абрамович (Mafia Romance)🔞

Глава 18 - Зейн

Зейн

Пулсът ревеше в ушите ми. Трябваше да се отдалеча от Брияна колкото се може по-бързо, преди черните мисли да ме обгърнат. Игор знаеше, че излязох от имението лумнал в пламъци и със сигурност щеше да я държи настрана от мен за следващите трийсет минути. Хвърлих един бърз проверовъчен поглед през рамо, за да се убедя, че Брияна не е наблизо. Веднага щом прекрачих прага на казиното се отправих към бара. Изсипах задника си на стола и вдигнах пръст към Рио. Имах нужда от питие, за да изляза от това ми състояние преди срещата си с Ваник. Знаех, че онова, което ще ми даде като информация никак няма да ми хареса.

Барманът постави чаша на плота и пред мен я напълни с уиски.

– С едно ледче както обикновено?

– Чисто – колкото и да опитвах да овладея гласа си, думата излезе сърдито. Златистата течност приятно опари гърлото ми, когато я изсипах до дъно. В главата ми беше като на бойно поле. Спомени от миналото се преплитаха с моменти от настоящето и бомбардираха съзнанието ми. За миг мернах отражението си във витрината между бутилките с алкохол. Идваше ми да метна празната чаша по шибаното си отражение. Нямах никакво обяснение защо името на Ева се изплъзна от устата ми в онзи момент. Не е като да съм си представял, че съм с нея докато чукам Саможертвената. Мътните ме взели! –  глухо изсумтях под носа си, преди да надигна чашата за още една успокояваща глътка. Брияна определено пробуждаше нещо в мен. Външно го изразявах като гняв, защото това го умеех най-добре, но вътре в себе си го усещах като забравено вълнение.

Спуснах клепачи, за да избягам от шумотевицата около мен и да остана за момент с мислите си. Случката на басейна за милионен път се върна в главата ми. Беше толкова шибано хубаво да съм заровен дълбоко между бедрата ѝ, че панталоните ми пламваха само като си помисля за чудовищно силния оргазъм, който изпитах с нея.

Стига,  Зейн. Най-много седмица и ще ти омръзне, просто я чукаш – изръмжах наум, щом видях Брияна да прекрачва прага на казиното.

– Всичко наред ли е? – гласът на Естел, управителката на казиното,  достигна до мен с професионална вежливост. За своите двайсет и седем години беше толкова прозорлива и отракана, че почти бях сигурен, че е успяла да прочете онова, което ме тровеше.