Брияна Сен Клер винаги е играла по правилата и определено е стояла настрана от проблемите и лошите татуирани "момчета ".
Но когато разбира, че шансовете на майка ѝ да се справи с рака намаляват с всеки изминал ден и единствената ѝ възможност е...
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
Зейн
– Мислиш ли, че бих оставил някой, който краде от мен да ми бъде експерт счетоводител и да се рови из документацията ми?
Тя унило поклати глава след думите ми.
– Добре, разбирам – притеснено смотолеви – И все пак, вероятно има нещо, с което мога да ти бъде полезна.
Усетих как усмивката разпъва ъгълчетата на устните ми, преди да заговоря.
– Разбира се, че има.
– Аз-аз мога да ти давам информация, за когото ми посочиш. Одиторската компания, за която работя, има доста влиятелни клиенти. Информацията е злато, нали? – колебливо запита, преди да захапе долната си устна, което мътните ме взели вече веднъж ѝ казах да не прави, защото изглеждаше дяволски еротично.
– И кое те кара да мислиш, че вече нямам човек в компанията, за която работиш, госпожице... Просто Брияна.
– Престани да ме наричаш така – въздъхна умоляващо.
– Харесва ми. Освен това не си в позиция да поставяш условия или да изискваш каквото и да е, госпожице... Просто Брияна – имаше нещо обаятелно в тази жена, когато смущението се изписваше на лицето ѝ. Засилваше мераците ми за нея. – Ти си доста смела, знаеш ли?
– Смела? – тя се усмихна скованo. – Защо мислиш, че съм смела?
– Изисква се огромна смелост да влезеш в кошера при стършелите и да водиш преговори, а ние с теб водим преговори в момента.
Брияна горделиво вирна брадичка.
– Преговори? По-скоро си играеш с мен – веждите ми подскочиха развеселено.
– Истината, скъпа, е че много скоро ще ме молиш да си играя с теб – погледите ни се засякоха и за миг потънахме в кратко мълчание. Мълчание, през което мозъкът ми все повече шептеше, че искам да направя тази нейна захаросана невинност на пух и прах. – ... Да предположим отново, че съм склонен да пусна Марк.
