Брияна Сен Клер винаги е играла по правилата и определено е стояла настрана от проблемите и лошите татуирани "момчета ".
Но когато разбира, че шансовете на майка ѝ да се справи с рака намаляват с всеки изминал ден и единствената ѝ възможност е...
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Брияна
– Ииидвааам.
Провикнах се след бебешкия плач на Ноа, че съм го чула, след като нададе глас, че е време за ядене. През изминалата нощ, коликите, които го мъчеха, бяха лишили и двама ни от сън, и с огромно облекчение очаквах момента, в който ще го нахраня, ще заспи, и ще мога да затворя очи до него.
– Ела тук, красивото бебче на мама – няколко кратки целувки докоснаха върха на главичката му, докато се настанявах в стола до креватчето му. Той присви устенца също като рибка в очакване на млякото, щом го поставих пред гърдите си. Спокойствието, което ми носеха миговете като този бяха незаменими. Можех да се изгубя в бебешкия му аромат, да заспя и да не се събудя с дни. След тези ми размисли сведох поглед към него за бърза проверка.
– Ааа, не така – промърморих, когато започна да се унася. – Хайде, мързеливко, първо се нахрани, после ще спиш – няколко насърчителни потупвания с показалец по нослето и лек масаж по рамото бяха достатъчни, за да се събуди и да засмуче по-интензивно. Устните ми се разтегнаха в усмивка, докато го наблюдавах. Имаше очите на Зейн, носът, овалът на лицето... Отпуснах глава върху облегалката на стола и шумно въздъхнах след името му. Бяха изминали две седмици, откакто ни посети, но повече не се обади, не се появи. В онзи следобед тревожните мисли кръжаха като орел над главата ми и се молех той да не забележи приликата помежду им. А тя беше огромна. Достатъчно беше само да се вгледаш.
Извърнах се към Ноа, когато плесна ръчичка върху сърцето ми, сякаш беше прочел мислите ми и очакваше да ги споделя гласно.
– Искаш ли да ти разкажа как се запознах с татко ти? – той се усмихна след майчиния ми шепот. – Да, наистина си е за смях. Но друго такова признание няма да има, така че се постарай да го запомниш, сънливко – нежно помилвах мъхестата му главица. Толкова много обичах това мъничко същество, че любовта ми към него преливаше и едва се събираше в сърцето ми. – Ако в онзи ден някой ми беше казал, че тази история ще завърши с теб... – Ноа се отпусна и заспа в прегръдките ми. – Даааа. Малък си за тази история – въздъхнах укорително към себе си.
