По правилата на Зейн Абрамович (Mafia Romance)🔞

Глава 34 - Зейн

Брияна

Извадих слънчевите очила от дамската си чанта, върнах ги на лицето си и закрачих към изхода на сградата. Зак - шофьорът на Зейн, стоеше точно пред входа. Сякаш осъзнаваше манията за точност, която имаше шефът му, и дори колата беше с работещ двигател в готовност да потегли. За момент се върнах към не чак толкова далечното минало и си спомних Игор. В онзи ден страхът от неизвестното пробождаше стомаха ми. Кой би помислил, че люто гледащият и пестелив от към думи Игор един ден ще е чичо на детето ми?! Тръснах глава, за да отпратя тази си мисъл. Моментът не беше никак подходящ да ангажирам мозъка си с подобни истини.

– Госпожице Сен Клер – Зак открехна задната врата, щом ме видя на няколко метра от нея. Кимнах благодарствено, мушнах се на задната седалка и зачаках да заеме мястото си. Зак имаше вид на пенсиониран военен. Или просто ми беше удобно да мисля, че е от законовия контингент, отколкото изплувал от подземния свят, от който толкова усърдно се опитвах да избягам.

През вече движещия се автомобил вдигнах поглед към прозореца на кабинета, в който бях при доктор Любленко. Беше същата гинеколожка, която ме прегледа преди година. Дали беше забелязала, че съм раждала? Въпросът се спря и изиска моето специално внимание. Прехапах умислено долната си устна. Вероятно имаше за какво да се тревожа, но разтърсващите усещания никога не са били добър съюзник, затова направих всичко възможно да не отключа съзнанието си за тях.

Лимузината, с която се движихме, беше далеч от спортните коли, с които бях свикнала в имението Абрамович. Може би Зейн наистина беше оставил стария си начин на живот и беше банкер?

И какво от това?

Нашепна порицателно един вътрешен глас. Това не означава, че нещо се е променило. Мъжете като него не се променят. Около тях винаги витае онази аура на опасността, която стои и те наблюдава като страж, докато не се увери, че страхът те е превърнал в късче мраморен блок от вцепенение. Тези ми разсъждения наситиха слепоочията ми с досадни, пулсиращи, болезнени тръпки. Бях сигурна, че той стои зад онова идиотско блокиране на банковите ни сметки, заради което се насадих в тази ситуация, но не можех да направя нищо.

– Пристигнахме, госпожице Сен Клер. Ще взема куфара ви – кимнах към Зак, преди да вдигна очи към високата лъскава сграда, в която живееше Зейн.