По правилата на Зейн Абрамович (Mafia Romance)🔞

Глава 2-Игор

Игор

Марта, която през по-голямата част от времето наричах Нана, изстена от болки в ставата на крака. Беше претърпяла две операции, но през последния месец износените кости напомняха за себе си и все по-често дърпаха каления ми руски инат да ѝ опонира.

– Марта, казах ти да седнеш на някоя пейка и да ме изчакаш. До къщата има още три преки. Нека се върна и взема колата.

– Докторът каза, че старите ми кокали имат нужда от разходка.

Изцъках след нея с език за несъгласие.

– Не си чак толкова стара, Нана.

– На шейсет и осем съм.

– И что! Молодец! – раменете ми се присвиха зачудено.

– Ще ти дам един молодец аз, но мисля, да се съглася с теб. Така и така сме тук на ъгъла на боксовата зала, ще си направим чай там. Пък и е време да нахраня Хълк и Лейди.

Надникнах с крайчеца на окото си към дългокоска отдясно на Марта. Наистина беше красавица и с тези разпилени коси, падащи върху гърдите ѝ, приличаше на моя осем месечен кокер Лейди.

– Една Лейди в боксовата зала стига – продължих да плямпам, без да осъзнавам защо търсех директна конфронтация с госпожица Предизвиквам дискомфорт в мъжките панталони само с поглед.

– Винаги има място за още една – измрънка Марта след мен.

– Само ще развали дисциплината.

– Ти с мен ли спориш, младежо?

– Моля ви, не спорете с него. Няма да оставам. Ще се върна утре, ако искате да свидетелствам в полицията. Наистина изглеждате уморена и ужасно съжалявам, че не направих нещо, за да спра момчето, което ви отмъкна чантата.

Хрип на сподавен смях се изниза от гърлото ми.

– Рапунцел щяла до го спира. Как? Като го вържеш с косата си за близкото дърво ли?


Очите ѝ се стесниха въпросително срещу моите.

– Винаги ли си толкова дразнещ или аз получавам някакво специално отношение днес?

Марта изцъка с език и хаотично махна с ръка към мен.

– Не му обръщай внимание, миличка. С течение на времето се свиква с киселия му характер. Мисля, че малко го шляпах с точилката като малък.