По правилата на Зейн Абрамович (Mafia Romance)🔞

Глава 25 - Зейн

Брияна

Изключих сешоара, приближих се към прозореца и надникнах през него. Няколко коли оставиха диря по дворната настилка посока портала, но скоро всичко притихна. Тъмносиният Aston Martin на Зейн липсваше от няколко часа. Опитвах се да не мисля къде може да бъде или по какъв начин се справя с омразата си към мен, но ми беше трудно да заглуша мислите си. Не и след онова, което за пореден път избухна помежду ни. Спуснах клепачи, за да позволя на пресните картини да се върнат в главата ми.

Ретроспекция

Изправих се от креслото, в което се бях свила, щом Зейн пристъпи в стаята.

- Докога мислиш да продължаваш с това?

- Докато не те намразя! - придърпа ме в ръцете си и впи устата си в моята. Целувката му беше дива, настъпателна, почти болезнена. На моменти гневът му утихваше и ме целуваше нежно, после го връхлиташе и захапваше долната ми устна между своите, сякаш осъзнаваше, че ако го направи със зъби ще я откъсне....

Край на ретроспекцията

Отворих очи. Мъката, че се отдалечавахме един от друг заби ноктите си в мен. Загледах се в клоните на дърветата, за да избегна повече мисли за него. Тази нощ щеше да има буря. Все още свистеше само вятърът, но беше въпрос на време дъждът да се изсипе. Закрачих към гардероба. Разбутах няколко от закачалките и издърпах една тениска. Беше без значение в какво ще се напъхам. Така или иначе щях да си легна, за да броя шумовете на етажа. Матракът на леглото пое тежестта ми, когато се изсипах върху него. Ако сега имах от онези прекрасни оранжеви хапчета за сън, щях да метна две в устата си. Така поне нямаше да подскачам на всеки тропот от мъжки обувки, който идваше от коридора.

Глупава идея, Брияна, бременна си - напомних си.

Нещо издрънчa в прозореца, обърнах се да погледна. Червена лазерна линия запълзя по пода, а после и по стената. Надигнах се от леглото. Отне ми няколко секунди преди мисълта да спусне желязната си окова и да вцепени ръцете и краката ми. Болезнен вик се закатери през стомаха ми и нагоре към гърлото, но бързо го възпрях, щом улових пълзящите букви по стената. Бяха ситни, може би малко по-големи от средния шрифт на  книга. Приближих се предпазливо, за да прочета какво е изписано.