По правилата на Зейн Абрамович (Mafia Romance)🔞

Глава 27-Зейн

Максим

Някъде в Лион

Дарио Ваник прибра телефона в задния си джоб и отпусна длани на кръста си. Познавах го от години, но за първи път виждах двоумение в очите му.

– Ще говориш ли най-после?

– Не ми харесва това, че сме тук без знанието на Зейн, Макс.

– Не попитах за мнение – изсъсках след поучителните му мисли.

– Хакнахме телефона ѝ. Брияна обмисля разходка в парка, но дали ще слезе дотук никой не знае – метнах ментовата дъвка в устата си, седнах на една от пейките и зачаках. За всички тези години стомахът рядко ме присвиваше от нерви, но точно това се случваше в момента. Може би беше шибан сигнал, че не бива да правя това, което щях да направя?! За момент затворих очи и потърсих отговора назад в годините, когато аз, Зейн и Ева бяхме още хлапета. В Петербург имаше място, което се наричаше Зоната. За там нямаше възраст. Щом знаеш как да тичаш, да мяташ камъни или да стреляш с прашка - Зоната те очакваше. Повечето детски игри в Русия бяха като на всички останали деца по света. С изключение на онези, в които животът те притиска да участваш, за да не се налага родителите ти да избират между това, дали да сложат на масата нещо за вечеря, или да купят лекарства за едно от децата си. Баща ми беше горд човек. Повечето се пропиваха пред първите няколко трудности и губеха пътя си. Моят беше гръбнакът в семейството. Аз и майка ми бяхме подпорната стена, на която да се опре, когато имаше нужда от глътка въздух. Бях най-големият от трите деца на Маленко и имах отговорности.

Момчетата като мен, израснали в крайните квартали, се срещаха с богаташите един път месечно за забранените игри в Зоната. За пари. Трябва да си ужасно тъп, за да си помислиш, че щом спят на пухкава възглавница копелетата са мекушави.

В Русия няма мекушави.

Бяхме на по четиринайсет, когато със Зейн се срещнахме за първи път. Не беше нужно да го доближавам, за да подуша, че живее в някоя от големите къщи от другата страна на пътя. Под неговите нокти нямаше кал и кецовете му не бяха скъсани. Такива като мен знаехме защо сме в Зоната. Имахме нужда от пари. Но Зейн... Зейн беше друго нещо. Не го бях виждал сред Ловците. Беше слязъл при стръвта или защото не беше с всичкия си, или искаше да даде урок на богатите хлапета в квартала, с които му беше забранено да се бие... Винаги съм знаел, че е второто.