Глава 23-Игор

3.3K 327 52
                                    



Игор



Прибрах телефона в задния джоб на дънките си и вдигнах поглед към Евилин. Да я виждам как разхожда великолепния си задник из апартамента ми, в тези къси дънкови панталонки ме побъркваше бавно, но сладко.

Ръцете ми се обвиха около тънката ѝ талия и я придърпах силно към себе си.

– Зейн утре се връща – можех да усетя горещите искри в очите ѝ породени от вълнение как ме изгарят.

– И ще отидем при него, нали? – мамка му, само звукът на гласа ѝ ме караше да потръпвам.

– Да, миличка. Той едва ли знае нещо, но да. Ще отидем при него. Всички искат да се запознаят с дъщерята на Миша Адаев – устните ѝ се разтегнаха в щастлива хлапашка усмивка. – А сега готова ли си да изведем тези двамата на разходка, преди да са потрошили апартамента?

– Искаш да кажеш, преди Лейди да е изгризала дивана. Доколкото виждам, Хълк се е проснал пред – веждите ѝ се извиха замислено – ...любимия си кучешки сериал?

Кучешки лай и шумен смях се разнесе по дългия коридор, докато вървяхме към изхода на апартамента.

Колкото повече време минаваше, толкова повече си давах сметка, че в Ист Енд беше прекалено рисковано за Евилин. Частното изкуствено езеро в парка зад имението на Абрамович, беше удобно и спокойно решение, за да дам малко сигурност на момичето си. Ако не друго, то в един вътрешен монолог признах пред себе си, че липсата на опит с типове като Фидеров ме изнервяше, но пък имах кураж чак за завиждане, както казваше Зейн. Брат ми мразеше в къщата да влизат непознати и държеше всичко изкъсо. Само допреди няколко седмици мерките за сигурност на Зейн ме изнервяха шибано много, а сега напълно го разбирах. Погледнах отново към Евилин, докато тичаше с Лейди по брега на езерото и взаимно тормозеха Хълк, който днес определено искаше да мързелува.

Телефонът в задния ми джоб извибрира и ме измъкна от приятния унес и гледката пред очите ми. Един поглед към непознатия номер на екрана беше достатъчен да изтрие усмивката ми и да облече лицето ми в сериозно изражение.

– Да.

– Извинявам се, ако прекъсвам следобедната ти разходка в парка до красивото имение на Абрамович, но първо исках да се представя и да попитам учтиво, удобно ли е да се приближа?

По правилата на Зейн Абрамович (Mafia Romance)🔞Donde viven las historias. Descúbrelo ahora