"Самоконтрол"

》40《

С Лиа говорехме с часове. Наваксах всички клюки и новини в града. Не съм изтървала много.
Минаха часове. Сториха ми се като секунди.

|18:30|

-Ох, Т/И, не си ме разсмивала така от 10-ти клас!-каза Лиа.

-Това заболя.

-Мисля, че е време да се прибирам. Довечера съм на вечеря с нашите.

-Къде?

-В някакъв новооткрит ресторант. Ще ми помогнеш за роклята. Колебая се между 3 варианта.

-Всичките черни?

-Почти.

-Нямаш проблеми.

-Lifesaver!

-Винаги!

...

Иска ми се да остана тук...-изрекох аз.

-Защо не останеш? Джимин ще те разбере.

-Не мога...

-Т/И, искам да ти помогна, но не мога, ако ти не си помогнеш...

-Знам, Лиа... Не остана много.

-Обещай ми, че ще ме информираш, ако нещо се случи.

-Вече не ти ли обещах?

-Искам да се уверя!

-Добре, обещавам.

-Точно така.

Лиа взе нещата си и се запъти към вратата.

-Ще ти пиша по-късно.-каза тя.

-Ще чакам.

Изпратих Лиа и влезнах в моята "стара" стая. Легнах на леглото и погледнах телефона си.

Jimin

Ще ми трябва превоз.-
Навит?-

-При едно условие.

Какво?-

-Ще ме придружиш ли до новия ресторант?

Това среща ли е?-

-Стига да приемеш.

Разбира се, господин Парк.-

-До 10 минути съм при теб.

Новият ресторант, а? Лиа ще си помисли, че я следя... Е, за сега мога само да чакам.