"Самоконтрол"

》3《

Върнах се в кафенето, посрещната от острата реакция на Мин-сънг. Цялата треперех от страх. Молех се да не ми личеше.

-Девойко, къде беше?-попита ме Мин-сънг-Почивката ти свърши преди 10 минути. Трябваше да те крия от шефа, че си до тоалетната.

-Извинявай, заговорих се със стар познат.-излъгах аз.

-Познат, а?

-Да, нищо особено...

-Ставайки дума за познати... Познай кой ти звънна.

-Кой? Майка ти? Пак ли те е издирвала по клубовете?

-Хаха, много смешно, но не. Беше едно черно девойче.

-Расист такъв!

Мин-сънг огласи кафенето със смеха си, след което бързо запуших устата му.

-Лиа ли беше?-попитах тихо аз.

Той хвана ръката ми и я свали от устните си.

-Да, тя беше.-каза той.

-Това, че носи черно, не я прави "черна девойка".

-Както и мен расист.-изкикоти се Мин-сънг-Попита ме дали ще можеш след работа да й се обадиш.

-За какво?

-Да преспиш у тях.

След тези думи, Мин-сънг не спря да се подхилква под носа си.

-Грешник такъв. Ще гориш в Ада.

-Тази приказка я знам. Това е поръчката за маса три-каза Мин-сънг, след което ми подаде таблата-Знаеш за кого е. Побързай, че е бясна като Луцифер в бяла роба.

-Това не те спасява от факта, че си ровил в телефона ми.

-Не беше ровене, скъпа.-намигна ми той.

Взех поръчката и я занесох на масата. Там седеше не кой да е, а самата лейди Тремена-французойка, закупила най-скъпия имот в цяла Корея.

Ние си я знаем като "вещицата на Сеул". Никога не е носела дрехи, които да са съобразителни с времето навън. Само по вида на тази жена, можеш да кажеш, че ще те изяде с поглед. Нещо подобно на учителите. Особено тези по математика.

-Поръчката Ви, мадам.-поставих таблата внимателно пред нея.

-"Само не я гледай в очите, само това не прави..."-мислех си аз.

-Най-накрая! Сигурно ти е било трудно да хванеш таблата в едната си ръка-каза тя-или, може би, барманът има вина за закъснението?

-Не, мадам. Вината е моя. Закъснях за работа и не взех поръчката Ви навреме.

-Нека не се повтаря. Чакат ме по-важни неща за вършене от това да вися по кафенетата.

-"Като творене на вещерски отвари ли?"

-Извинявам се, мадам. Няма да се повтори, обещавам.

-Тъй да е, госпожице...?

-Т/И. Ким Т/И.

-Госпожице Ким. Ще те запомня. Сега можеш да ме оставиш.

-Да, мадам.

Поклоних леко главата си, погледнах Мин-сънг с извратен поглед и отидох до него.

-Що за вещица?!-прошепнах му аз.

-Лейди Тремена на вашите услуги.-каза той.

-Чакам деня, в който ще спра да се държа като слугиня с нея...

|14:00|

Мина известно време. Настана часа да се прибирам, когато в кафенето влезе още някого. Естествено, Мин-сънг и останалите си бяха тръгнали, за това аз трябваше да се заема.

-Как мога да Ви помогна?-попитах аз.

-Бих искал да поръчам чаша еспресо с мъфин от боровинки, ако обичате.

-За тук или за вкъщи?

-За вкъщи.

-Добре, идва ей сега!

Загледах се известно време в мъжа, докато чаках кафето. Изглеждаше мил човек.

След като сложих мъфинът и еспресото в плик за вкъщи, му подадох поръчката.

-Това ще струва 2,50₩ (вона).

Мъжът плати, взе плика, усмихна се и излезе.
Той го подаде на човека, с когото, в този миг, разменихме погледите си-Джимин...

Добре, не ме критикувайте за тези 2,50 вона. Нямам си никаква представа как работят сметките в Корея. Anyway, дано поне главата да Ви е харесала.