"Самоконтрол"

》50《

-Джимин?-казах аз, почуквайки на вратата му.

С момчетата бяхме приключили с танците, защото всички се умориха. Те всички отидоха по стаите си, освен мен. Нещо става с Джимин и трябваше да разбера какво по-точно.
Юнги отвори вратата.

-Т/И, сега не е удобно.-каза той.

-Всичко наред ли е?

-Да, да, но не е сега моментът за обяснения.

-Добре... Ще кажеш ли на Джимин да дойде до стаята ми, когато е готов да говори?

-Непременно.

Не е било подходящо, а? Имате късмета, че съм търпелив човек. Уви, така си минаха дните. Джимин така и не дойде да поговорим. Когато се опитах да му кажа нещо, той ме отбягваше. Винаги измисляше оправдания. Останалите също забелязаха това. Юнги също не искаше да каже нищо. Какво се случва тук? Един ден, всичко се срина...
Слезнах една вечер до кухнята, за да си взема чаша вода. И без това не можех да заспя. Джимин също бе там.

-Какво правиш тук?-попита той.

-Дойдох за вода.

Нямаше отговор. Реших да се възползвам, докато е тук.

-Джимин? Какво става с теб? Напоследък ме отбягваш, не искаш да говориш с мен, не ме поглеждаш...

-Не сега, Т/И.

-А кога? Минаха толкова дни!

-Т/И, казах ти, не сега.

-Точно сега, Джимин. Дължиш ми обяснение.

-Какво искаш толкова да знаеш?

-Какво криеш от мен!-повиших тон.

Не ме интересуваше кого ще събудя. Той ми дължеше обяснение за ситуацията.

-И да ти обясня, няма да разбереш.-каза Джимин.

-Поне опитай...

-Върви да си лягаш. Ще говорим друг път.

-Не мърдам от тук, докато не започнеш да говориш.

-Т/И, умолявам те, върви.

-Не, Джимин. Няма.

-Не ме ядосвай и прави каквото ти се каже.

-Не и този път.

За миг настана тишина. Погледите ни не се отделяха. Усещаше се напрежение между нас. Или ми казва какво крие, или аз сама ще разбера.