"Самоконтрол"

》28《

Warning: 18+
Четете на Ваш собствен риск.

~zlati011

-Какво правиш?-попитах Джимин.

-Чакам разрешението ти.-отвърна той.

-Сега?

-Да.

-Ами другите?

-Няма да те чуят, ако си тиха. И знам точно как да го уредя.

В този момент, той стана от мен и отвори едно от шкафчетата си. От него извади въже и две ленти-копринена и дантелена, черни на цвят.

-За какво са ти тези?-попитах аз.

-Ще разбереш.

Джимин хвана ръцете ми, издърпа ме от леглото и ме опря в стената.

-Чакам отговора ти, Т/И. Да или не?-изрече той.

Пулсът ми се ускоряваше. Стомахът ми бе свит на кълбо. Дали наистина исках да кажа "да" от страх, или всичко бе по моя воля? Дори аз самата не знаех...

-Да...

Подлата му усмивка отново се появи на лицето му.

-Ох, Т/И...-изрече тихо той-Толкова си предвидима.

-Какво имаш предвид?-попитах аз.

Въпросът ми остана без отговор. Ръцете на Джимин бавно играха по извивките на тялото ми, а той търпеливо следеше реакциите ми и внимателно сваляше дрехите ми, притискайки тялото ми в неговото. Джимин се доближи до ухото ми и прошепна:

-Време е за сляпата игра.

Той взе дантелената лента и завърза очите ми с нея. От тук става трудно...
След секунди се озовах на леглото.

-Подай ми ръцете си.-изрече Джимин.

Така и направих. Усещах как той завърза ръцете ми за леглото с някакво въже. Сега вече бях безсилна, но в същото време ми харесваше накъде отиват нещата. Усещах лек гъдел над усните си.

-Повдигни главата си и захапи здраво.

Ето за какво била копринената лента...
Усещах устните му по тялото си. Той внимателно сваляше бельото ми. Нямаше връщане назад. Влажните му пръсти плавно навлизаха в мен. Това си беше изгаряща мъка. Възбудата ми бе силна, както и напрежението.