"Самоконтрол"

》1《

|1 Юли, 2019; 9:00|

-Т/И, бих искал да те попитам нещо важно...

След тези негови думи, той падна на едно коляно пред мен, държейки червена кутийка с пръстен в нея. Очите ми се насълзиха от щастие.

-Ще ми окажеш ли честта да прекараш остатъка от живота си с мен?-изрече той.

Поех дълбоко дъх и щях да кажа отговора си, когато...

Телефонът ми звънна.

-Ало...?-едва изрекох аз.

-Т/И, къде си?!

По дяволите, беше шефът ми.

-Още съм в нас, обувам се и тръгвам.

-Побързай, кафенето е пълно, а ни трябват повече хора на работа.

-Ясно, идвам.

Затворих телефона и погледнах часа. Да му се не знае, оспала съм се! Нямах време за нищо. Изплакнах лицето си, взех една дъвка и облякох униформата си.

Затичах се по най-бързия начин към кафенето. Ах, не е лесно да си бариста...
Внезапно се блъснах в някого. Не видях лицето му. Кафето, което носеше, се разля по ризата му и остави огромно петно на нея.

-По дяволите, гледай къде ходиш!-извика се той.

-Съжалявам много, господине... Аз простоㅡ

-Остави, не си хаби думите. Имаш късмет, че си сладка, иначе щях да те застрелям на място.

След тези думи, той си тръгна.

-Стегни се, Т/И, закъсняваш!-промърморих си аз.

Погледнах назад, за да видя къде бе този господин, след което се затичах към кафенето.
Влязох рязко и се извиках:

-Тук съм!

В този момент, всички очи на клиентите се бяха вперили в мен. Неловко...~
Запътих се към шефа си.

-Съжалявам за закъснението.-прошепнах му аз.

-Недей, простено ти е.-изрече той- Сега ме слушай внимателно:
Маса втора иска палачинки с фрапе. Маса пет има поръчани сандвичи с портокалов сок. Маса седем и осем имат мъфини с кóла и нескафе. Кóлата е за седма маса, а кафето-за осма. Разбра ли?

-Разбрах.

Взех таблите с поръчките и ги сервирах. Този ден щеше да е дълъг.

|11:30|

Зън-зън!
Вече бе време за обедната ми почивка. Отидох до бара, където работеше Мин-сънг-стар приятел от детството ми и мой близък колега.

-Кафето ти, поспаланке.-каза той с леко закачлив тон.

-Благодаря.-взех кафето си и излязох на масите отвън.

Времето бе доста горещо, но поне имаше лек бриз. Все пак е Юли месец.
Внезапно видях същия господин от днес, в когото се блъснах. Нямаше как да объркам това петно от кафе по ризата му. Забелязах, че дърпаше двама други мъже със себе си за ръцете. Не изглеждаше да е на добре. Чудех се какво ли е намислил.