"Самоконтрол"

》19《

Warning: 18+
Четете на Ваш собствен риск.

~zlati011

-Джимин, какво по дяволите правии тук?!-извиках се аз и стиснах хавлията си силно.

-Разглеждам стаята ти, не може ли?-каза той-Изглежда по-жива, когато си в нея.

-Излез веднага!

-...Какво каза?

-Казах да излезеш.

-И защо?

-Гола съм.

-Още по-добре. И, за да сме квит...

Джимин хвана тениската си и я свали, оставяйки я на земята.

-Така не сме квит.-изрекох аз.

-Защо мислиш така?-попита ме той.

-Защото ти, все още носиш панталони, а аз имам само една хавлия около тялото си.

-Тогава нека оправим нещата...

Той се приближи към мен и
хвана ръцете ми.

-Пусни я.-прошепна той.

Не исках да отговарям, за това само погледнах твърдо Джимин.

-Така да бъде.-каза самодоволно той и започна да целува врата ми.

Беше така нежен... Изпълваше ме със страх.

-Още си влажна.-каза тихо той.

-По-добре спри.-изрекох аз.

-Защо да го правя?

-Не искаме да стане белята.

След думите ми, той се засмя, доближи се до ухото ми и прошепна.

-Точно това целя, скъпа.

Думите му ме накараха да настръхна. Той хвана хавлията ми и ме погледна.

-Довери ми се.

Край, това беше. Т/И, току-що загуби.

-Добре...

Подла усмивка се появи на лицето му. Той свали хавлията ми и ме остави без нищо, което да ме прикрива. Ръцете му минаха през косата ми и я освободиха от кока. След секунди се озовах на леглото, а Джимин бе върху мен. Той започна плавно да целува тялото ми. Тихи стонове излизаха от устните ми. Изглежда му се хареса обстановката. Усетих целувките му съвсем ниско по мен.

-Мога да спра, ако поискаш.-изрече той.

-Не спирай...-прошепнах аз.