"Самоконтрол"

》12《

Мина един много дълъг ден, прекаран с Лиа. След басейна с нея правехме какво ли не: импровизирахме си караоке, правехме си модно ревю с дрехите на майка й, тонове снимки, гледахме анимета и k-драми... Беше невероятно!

-Damn, този ден мина бързо!-каза Лиа-Не усетих кога изгря луната...

-Тази вечер е пълнолуние...-промърморих аз.

-О, да, вярно!

-Мисля да се разходя малко навън, идваш ли?

-Сега ли?

-Сега.

-Ох... Ти върви, ще дойда след малко. Трябва да проверя нещо в стаята на нашите.

-Добре.

Облякох се, взех телефона си и излязох навън.
Времето бе така спокойно... Лек бриз галеше косите ми, щурците припяваха, а луната беше прекрасна... Не можех да опиша това с точните думи.
Внезапно чух шум иззад десния ъгъл.

-Лиа?-казах аз.

Не получих отговор. Реших да проверя. Когато отидох, там нямаше никого.

-Лиа, само не се шегувай! Знаеш какво шубе съм!

Отново нямаше отговор...

-Лиа...? Ти ли си?

Огледах се наоколо. Извадих телефона си и писах на Лиа:

Lia♡

Хаха, много смешно...-

-?

Не си прави шеги нощен.- Знаеш какво шубе съм, нали?-

-Ама аз съм още в стаята на нашите.

Добър опит.-

-Не се шегувам.
-Виж прозореца.

Отидох до прозореца и видях Лиа да ми помахва.

Извинявай... може да съм се стреснала от вятъра...-

-Възможно.
-Дай ми 3 минути и идвам.

Добре.-

Това беше странно... Но наистина може да е бил вятърът или някое животинче. Т/И, не се панирай.
Не след дълго, подочух някой да прошепва нещо...

Т/И...

Огледах се наоколо, но не видях никого. Нито дори Лиа.

Т/И?

-Кой е?!

...

-Лиа, не е смешно!

Приближих се леко към десния ъгъл.

-Лиа...?

Внезапно усетих някого да ме хваща в гръб. Ръцете ми бяха здраво хванати. Не можех да ги мръдна. Изведнъш някой притисна устата ми с една от онези парцали, с които те приспиват с миризмата си.
Бях напът да припадна, когато чух познат глас:

-Е, красавице, не сме се виждали от скоро.