"Самоконтрол"

》21《

-...Соу-бин?

-Т/И?

Погледите ни се срещнаха. Изглеждаше изненадан да ме види.

-Познавате ли се?-погледна ме Джимин.

-Да...-отвърнах аз-Бяхме в един клас 12 години.

Джимин погледна презрително Соу-бин.

-Добре,-каза JB-аз предлагам да започнем преговорите, ако ще е удобно, госпожице Т/И.

-Разбира се.

Аз и Джимин седнахме срещу JB и Соу-бин. Само с поглед, останалите от Got7 се разбраха да напуснат стаята. Соу-бин седна срещу мен. В този момент, не исках въобще да го гледам. Не от гнус, а от страх. JB започна да говори. Разбира се, аз не обръщах внимание на нито една от думите му.
Ситуацията в момента бе супер объркана... Соу-бин работи за мафията? Какво по дяволите...

-Т/И?

-М?

-Съгласна ли си?-погледна ме Джимин.

-С кое?

-Сериозно ли не чу и думичка?

-Може би...

-JB предложи мирен договор с условия на 10 Юли. Ще го подпишеш ти.

-Защо аз?

-Аз имам други задължения. Ще пътувам до Бусан. Съгласна?

-Да.

-Много добре, госпожице Парк. Значи ще се видим отново.-обади се Соу-бин.

-Извинявай?-погледнах го аз.

Соу-бин ме гледаше така надменно.

-Не си ли ти гаджето на принца на мафията? Парк Джимин, нали?

Това не беше той... Не и Соу-бин... Ревнува ли? Ядосан ли ми е? Какво иска?!
Много добре, но и аз мога да играя тази игра.

-И какво ако съм?

-Извинете ме. Питах от любопитство.

Изглежда погледите ни със Соу-бин бяха като на смъртни врагове, но и аз не си поплювах.

-Приключихме ли срещата?-попитах аз.

-Вероятно.-обади се JB.

-Супер! Скъпи?-погледнах към Джимин и хванах ръката му.-Каза, че си имал изненада за мен?