"Самоконтрол"

》5《

-Стой мирна!-провиках се аз.

-Намаза ми окото!-каза Лиа.

-Чакай, затвори го.

Взех една мокра кърпичка и внимателно избърсах боята от окото й.

-Е, поне сега ще имаш hazel eye.-засмях се аз.

-А ти едно синьо след малко.

-Без агресия!

-Само черен хумур.

-Расистка такава...-подхилквах се аз-Вече си готова. Изкъпи се. Ще те изчакам в стаята ти.

-Ако ти трябват слушалки или нещо друго, търси по шкафовете.-каза Лиа.

-Ще го имам в предвид.

Взех нещата си и излезнах от банята, запътвайки се към стаята на Лиа.

Завиждах й, честно казано.
Оставих раницата си на земята до леглото й и изкарах слушалките си.

-Време е за музика.-казах си аз и пуснах любимия си Spotify плейлист.
Мина близо час, а Лиа никаква я нямаше.

-Ех, това дете... Къде изчезна? Да не я погълна Пениуайз?-хилих се аз, когато дочухстъпки към стаята.

-Ето те и теб.-каза аз.

-Никакъв клоун не ме е погълнал!-отвърна Лиа с лек смях.

-Хаха, добре. Хайде да те изсуша и да видим как се е получило.

Хванах сешуара и плавно го движех по дължината на косата й. Беше станала толкова гладка...
След известно време, приключих.

-Готова си!

-Ти си вълшебница!-зарадва се Лиа.

Трябва да призная, русото й отиваше.

-Дано това те направи по-умна.-смеех се аз.

Лиа също. Тя се облече с първата дреха, която очите й видяха, взе телефона си и отиде да се снима на огледалото.

-Ами ти? Така ли ще спиш?-попита ме тя.

-Хаха, възможно. А ти с шапката?

-Защо пък не?

Двете се засмяхме.

-Хайде, преоблечи се.

-Не ме гледай!

-Умряла съм да те гледам!

Лиа се обърна с гръб, а аз се преобляках.

В този момент, телефонът ми извибрира. Беше частният номер от по-рано. Отворих да проверя какво ми е писал. Това, което получих, ме хвърли в шок...