"Самоконтрол"

》8《

|Училищният двор; 9:20|

Най-накрая! Последните ми моменти в това така любимо училище. Ще ми липсват моментите, когато аз и Лиа замеряхме учителите си с хартиени топчета. Или когато хвърляхме храната си в храстите заради момчета... Ах, спомени.
Още с приснигането ни в училищния двор, видяхме класа и класния ни преподавател. Всички бяха много развълнувани да ни видят. Особено Соу-бин.

Соу-бин е най-добрият ни приятел от самото начало и мой стар crush. Така и не му споделих чувствата си, но няма нищо.

-Ето ви и вас двете!-каза класният ни-Горе в стаята имате униформи, облечете ги и елате тук.

-Моля?! Униформи?!-обади се Лиа.

-Да, за раздаването на грамоти и такива глупости. Айде, тичкайте до горе.

-Господине, Вие сте луд.

-Хайде, Лиа.-казах аз, тръгвайки към стаята.

Когато се качихме горе, видяхме униформите си. Типично за господина да вземе сини за момчетата и розови за момичетата.

-Господинът май се шегува... Ще умра в това!-каза Лиа.

-Едва ли ще е толкова зле. Нека ги облечем.-отвърнах аз.

Взех униформата и се преоблякох.

-Хайде да слизаме, че господинът ще ни обезглави.-каза Лиа.

-Радвай се, че не е онази по математика.-отвърнах аз.

-Или по корейски.

-А онази по история?

-Вещица!

-Определено ще ми липсва учителката по английски.

-Или по тайландски.

-О, да...-засмях се аз.

Когато слязохме долу, речта на директорката вече бе започнала.

-Как ще слезем без да ни видят?-попита Лиа.

-Ще заобиколим. Хайде!-дръпнах ръката й и минах отзад на томколоната.

Обиколихме поне половината училище, докато стигнем до класа.

-Ето ви и вас.-каза Соу-бин.

-Извинявай, но някой искаше да стигнем по дългия път...-погледна ме Лиа.

Аз придружих думите й с нервен смях.

-Взех си дипломата. Батко ви Соу завършва с кръгло шест.

-Супер!

-Казаха ли нас с Лиа?-попитах аз.

-Още не.

-Ух, добре...

-Следва госпожица Ким Лиа с успех 5.79. Моля да заповяда на сцената.

Тъкмо навреме.
Лиа се затича към сцената. Директорката я здрависа и подаде дипломата й.

-Бихте ли ни казали няколко думи за бъдещето си?

-С удоволствие!-каза Лиа и продума:

-Годините, прекарани тук, бяха най-лудите ми години! Всички тези закачки с учителите и шегите с домашните бяха най-забавните моменти. В бъдеще планирам да се занимавам с актьорство и се надявам да ме подкрепите. Adios на всички ви!

-Аплудисменти за Ким Лиа! Следва госпожица Ким Т/И с успех 5.89.

Качих се на сцената, здрависах ръката на директорката и се молех да не се налага да говоря.

-Бихте ли казала няколко думи?

-Разбира се...

Поех си дълбоко дъх и проговорих нервно:

-Ами... От както стъпих тук, не бях сигурна дали ще стигна до този момент. Срещнах толкова много хора, които ми пазеха гърба, научих толкова неща и имах време да помисля за бъдещето си. Избрах да бъда моден дизайнер. Надявам се да Ви срещам по улиците.

Стъпах крачка назад и бързо слезнах от сцената, след което Лиа ме гушна.

-ЗАВЪРШИХМЕ!-каза тя.

Усмихнах се и подскочих от щастие.

-Само 5.79? Това заради отсъствията ли е?

-Едва ли.-каза Соу-бин.

-Какво ти пука? Завършихме!-извиках се аз.

Мина известно време и класният дойде при нас.

-Е, клас, вече сте големи и вашият живот те първа започва. Радвам се, че имах възможност да ви бъда класен ръководител. Можете да задържите униформите, те са като подарък от училището. Успешен живот!

-Да се преоблечем някъде и да тръгваме към полицейското.-прошепна Лиа.

Ето така ще започна новия си живот-със страх.