"Самоконтрол"

》48《

Джимин хвана ръката ми и ми прошепна нещо.

-Следвай ме.

Той ме поведе към стаята на Джин, отвори гардероба му и ме "покани" вътре с него.

-Няма ли да е тясно и да двама ни?-попитах аз.

-Под леглото ли предпочиташ?-отвърна той.

-Не...

-Тогава влизай.

Ама че наглост! Но пак беше по-добре от леглото.

-Защо и двамата сме тук?-прошепнах аз.

-Защото исках да си около мен.

-Като малко дете си, знаеш ли?

-Благодаря за комплимента.

-Не беше такъв.

Двамата се засмяхме
Внезапно, дочухме стъпки. Джин, най-вероятно?
Едвам сдържах смеха си. Джимин ми правеше знаци да мълча. Не бе лесно.
След известно време стана тихо. Прекалено тихо.

-Отиде ли си?-попита Джимин.

-Не знам, ще проверя.

Открехнах леко вратата. Нямаше никого.
...
...
...

-БАУ!

Неусетно се извиках от страх. Джин ни бе причакал отстрани на гардероба.

-Намерих ви!-каза той.

-Ха, ха, много смешно...-отвърнах аз, цялата треперейки.

Двамата с Джимин излязохме от гардероба. Е, вече няма какво да правим. Накрая решихме да слезем в хола, докато Джин намери и другите.

-Как ни намери толкова бързо?-попита Джимин.

-Казах ти да не слагаш този парфюм. Playboy, нали?

-Никога не си ми казвала такова нещо.

-Сега ти го казвам.

Сладкият му смях придружи думите ми.
Мина доста време, докато Джин намери и другите. А останалото време прекарахме в приказки.