"Самоконтрол"

》37《

Аз и момчетата се прибрахме в имението, целите подгизнали.

-Леле, къде бяхте?-посрещна ни Джин.

-В парка. Жалко, че времето се развали...-каза Джънгкук.

-Хосок прибра ли се?-попита Техюнг.

-Да, в стаята си е.-отвърна Джин-А някой от вас да е засичал Джимин?

Джимин...?

-Няма ли го?-попитах аз.

-Не. Последно го видях да се качва в стаята си. От тогава никаква следа.

Това е лошо... Трябва да му се обадя на всяка цена.

-Да се преоблечем, че ще настинем така.-каза Джънгкук.

Тримата се качихме по стаите си. Не ме интересуваше дали съм мокра. Трябваше да разбера къде е Джимин.
Взех телефона си и му се обадих.

"Телефонът на абоната е изключен. Моля, опитайте по-късно."

Това е лошо. Не може да му се е случило нещо, нали?
Отидох до стаята му и влязох в нея.

-Джимин?

Нямаше следа. Отворих плавно банята. Може да си взима душ и да не ни е чул. Уви, не бе така, както си мислех. И тя беше празна. Без следа от него.

-Не е възможно... Къде е?

Тогава най-лошото ми хрумна. Дали не е излязъл навън? В тази буря? Трябва да го намеря.
Върнах се до стаята си и облякох удобни дрехи и едно палто. Взех чадър и подходящи обувки и оставих бележка на вратата.

"Излязох да търся Джимин. Ще се върна скоро."

Моля те бъди добре...