•••
"-𝙔𝙤𝙪'𝙧𝙚 𝙢𝙞𝙣𝙚.-𝙝𝙚 𝙬𝙝𝙞𝙨𝙥𝙚𝙧𝙚𝙙-𝙊𝙣𝙡𝙮 𝙢𝙞𝙣𝙚. 𝘿𝙤 𝙣𝙤𝙩 𝙛𝙤𝙧𝙜𝙚𝙩 𝙞𝙩.
𝙃𝙞𝙨 𝙫𝙤𝙞𝙘𝙚 𝙬𝙖𝙨 𝙡𝙞𝙠𝙚 𝙨𝙬𝙚𝙚𝙩 𝙥𝙤𝙞𝙨𝙤𝙣, 𝙝𝙞𝙨 𝙬𝙤𝙧𝙙𝙨 𝙡𝙞𝙠𝙚 𝙤𝙥𝙞𝙖𝙩𝙚."
This is a bulgarian fanfic story about Park Ji...
Познайте кой бе това. Не, не бе Джимин, за жалост...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Какво искаш, Соу-бин?-попитах леко плахо аз.
-Аз... минавах наоколо и те видях. Случайност, а?-каза той.
-Сигурно...
-Така и така съм тук, имаш ли минутка да поговорим?
-За какво?
-За изчезването ти.
О-оу... хвана ме...
-Виж,-започта той-Лиа и аз умряхме от притеснение. Тя звъня на родителите ти и приемното ти семейство. Ходеше в полицията дори. Целият град те издирва. Цялото кафене, заедно с Мин-сънг, чакат да се появиш. А ти... обикаляш града с банда мафиоти, които не знаеш в какво те забъркват!
-Соу-бин...
-Нямаше те ден и вече преобръщаш града. Защо?
-Нищо не разбираш.
-Какво да разбирам?
-Защо държиш конско на мен като ти си част от тази мафия...
-Изслушай ме... И това ще ти обясня.
-Ученик си на Джънгкук заедно с още няколко момчета и се опитваш да сътрудничиш с него срещу Got7. Вече знам. А колкото до мен-аз правя абсолютно същото за Джимин.
-Това не е всичко, нали?
-...
Добре... Стана неудобно. Сведох леко главата си от притеснение, опитвайки се да измисля нещо, когато чух Техюнг.
