"Самоконтрол"

》26《

-Т/И, това ти си ли?

-О не...-казах си аз.

Познайте кой бе това. Не, не бе Джимин, за жалост...

-Какво искаш, Соу-бин?-попитах леко плахо аз.

-Аз... минавах наоколо и те видях. Случайност, а?-каза той.

-Сигурно...

-Така и така съм тук, имаш ли минутка да поговорим?

-За какво?

-За изчезването ти.

О-оу... хвана ме...

-Виж,-започта той-Лиа и аз умряхме от притеснение. Тя звъня на родителите ти и приемното ти семейство. Ходеше в полицията дори. Целият град те издирва. Цялото кафене, заедно с Мин-сънг, чакат да се появиш. А ти... обикаляш града с банда мафиоти, които не знаеш в какво те забъркват!

-Соу-бин...

-Нямаше те ден и вече преобръщаш града. Защо?

-Нищо не разбираш.

-Какво да разбирам?

-Защо държиш конско на мен като ти си част от тази мафия...

-Изслушай ме... И това ще ти обясня.

-Ученик си на Джънгкук заедно с още няколко момчета и се опитваш да сътрудничиш с него срещу Got7. Вече знам. А колкото до мен-аз правя абсолютно същото за Джимин.

-Това не е всичко, нали?

-...

Добре... Стана неудобно.
Сведох леко главата си от притеснение, опитвайки се да измисля нещо, когато чух Техюнг.