"Самоконтрол"

》6《

Частен номер

-Здравей, Т/И! :)

Кой е?-

-Мамка му!-провиках се аз.

-Всичко наред ли е?-попита ме Лиа.

-А, да... Просто трябва да видиш това...-казах аз и й показах телефона си.

-Сигурна ли си, че това не е някакъв prank от някой наш познат?

-Щом номерът е частен, едва ли.

-Всеки може да си скрие номера. Не се панирай. Не е като да те следи мафията, нали?-засмя се Лиа.

Може би има право.

-Е, имаме цял следобед. Какво ще правим?-попитах аз.

-Защо не започнем с едно бързо ядене, докато гледаме някой филм?-каза Лиа.

-Чудесна идея! Предлагам "Петдесет нюанса сиво".

-Скучна си... Защо не е някой страшен? "Предизвестена смърт", например.

-Ако искаш и "Тексаско клане" пусни.

-О не, онзи е гнусен... Ха!

-Какво се сети?

-"Монахинята" или "Заклинанието". А защо не "Анабел"?

-После няма да можем да спим.

-Знам.

-Пусни "Предизвестена смърт". Не съм го гледала.

-Дадено, но първо да си направим нещо за ядене.

-Хайде.

Двете с Лиа взехме храната, която очите ни зърнат: два вида чипс, бисквити "Oreo", фанта, кóла, вода, три вида бонбони, дори си направихме палачинки и по един сандвич.

-Утре ще сваляме килограмите.-каза тя.

-Като каза утре... Няма ли да раздават удостоверенията за завършване утре?

-Вярно! Изключих...

-Вярно, че минахме дванадесети клас! Животът ни започва.

-Защо утре не се облечем еднакво? Ще бъде интересно.

-Ще трябва да ходя до нас.

-Добре. Значи аз ще си взема дрехите от нас и ще се облека във вас.

-Ама че си нахална...

-Знам.

Двете с Лиа се засмяхме, настанихме се удобно и си пуснахме филма.

|2 часа по-късно|

-Този край не го очаквах...-казах аз.

-Не беше толкова страшен, колкото очаквах... Но ме хвана жал за кончето.-рече Лиа.

-И мен... А сега-какво ще облечем утре?

-Защо не дънки с черен топ за меп, а за теб-бял?

-Съгласна.

-Готови сме. А сега...-каза Лиа, взимайки телефона си-Нека си направим по някой телефонен базик.

-О не, ами ако ни хванат?

-Не бъди скучна! Гледай и се учи.

Лиа набра някакъв случаен номер и пусна високоговорителя.

-Няма ли да разпознаят номера ти?-прошепнах аз.

-Скрих го.-отвърта тя.

От телефона се чу непознат глас на жена:

???: 'Ало?'
Лиа: Ало, добър вечер!
???: 'Добра да е. Как да Ви помогна?'
Лиа: Така... Бих искала да поръчам две огромни порции суши с чесново хлебче и някой пикантен сос за мен и приятелката ми. Оу, и две кóли.
???: 'Имате грешка. Това не е закусвалня...'
Л

иа: Моля? Но на мен ми дадоха този номер, за даㅡ

??: 'Съжалявам, госпожице, но имате грешка.'
Лиа: Така ли? Е тогана, кажете на майка си да искара тоя слон от хладилника си и другия път да не ми дава грешни номера!
???: 'Моля?!'

Лиа бързо затвори телефона и се засмя силно.

-Ти си луда!-казах аз, подхилквайки се.

-Твой ред.

Взех телефона й и също набрах случаен номер. С вдигането, дочух познат глас и замръзнах на място.

???: 'Ало?'