"Самоконтрол"

》47《

-Царски път до 10!

-Какво беше това?-попитах аз.

-Играят криеница.-отвърна Юнги.

-Криеница? Това не е ли за малки деца?

-Че те различават ли се от "малките деца"?

-Прав си...

Юнги се засмя. Ах, музика за ушите ми...
Внезапно, разговорът ни бе прекъснат от Джънгкук и Техюнг.

-Хора!-извика се Джънгкук.

-Да?-попитах аз.

-Идвате ли?

-За криеница ли?

-Разбира се!

-Ами...

-Моля те, Т/И...-каза Техюнг.

-Юнги?-обърнах се аз към него.

-Няма какво да губя... Хайде.

-Йей!

-Чакаме ви долу!-каза Техюнг.

-Идваме.

Аз и Юнги слезнахме след момчетата. Там бяха и останалите. Смееха се. Най-прекрасната гледка.

-Вижте кого доведохме!-проговори Джънгкук.

-Юнги ли? Не е нещо важно.-каза Хосок.

-Говорех за Т/И, умник!

-А, тя ли? Тогава може.

-Много смешно...-отвърна Юнги.

-Хайде, Мортишке, да играем.-подхвана Джин.

-"Мортишке"? Не си познал.

-Бас?

-И без това ще загубиш.

-Да направим един тест. Аз броя-ти се криеш. Някой ще засече 10 минути. Ако не те намеря до тогава, спирам да ти казвам "Мортиша" и ще изпълня 1 твое желание.

-Желание? Кога шифтнахме в 'Аладин'?

Всички наоколо се засмяхме.

-Ако спечелиш?-попита Юнги.

-Обратното-ще продължа да ти казвам "Мортиша" и ти ще изпълниш мое желание.

-Сделка.

Аз седнах на дивана и любопитно наблюдавах играта между Джин и Юнги.
Юнги се качи по стълбите, а Джин броеше до 10. Сега стана интересно.
Усетих някого до себе си-човекът, от когото се нуждаех.

-Може, нали?-попита Джимин.

-Отказва ли се на мафиот?

-Трудно.

Двамата се засмяхме.

-Не този отговор очаквах, скъпи.

-Защото не постави правилния въпрос, скъпа.

-Вероятно.

-Е, какво ново? Опознаваш ли момчетата?

-Близо съм до края на целта.

-Радвам се.

Аз и Джимин убихме тези 10 минути в приказки. Внезапно, Юнги се появи.

-Къде е Джин?-попита той.

-Не знаем.-отвърна Намджун.

-Още ли ме търси?

-Най-вероятно.

-Е, уведомете ме, когато се появи. Ще си направя кафе.

-Направи и на мен!-обадих се аз.

-Как го искаш?

-Както го напрариш. Всякак го пия.

-Само да не се разочароваш.

-Нямаш ядове.

Моментът, в който Юнги влезе в кухнята, Джин дойде при нас.

-Къде е тозиㅡ

-В кухнята.

Джин ме погледна изненадан.

-Моля?

-Прави ми кафе.

-От кога е там?

-Нека видим... 2 секунди?

-СЕГА Е СЛЕЗНАЛ?! КУЧИ СИН!

-Език.

-Съжалявам...

Джин отиде в кухнята при Юнги. Аз и останалите се спогледахме.
След време, Юнги дойде с кафетата. Той седна до мен и Джимин. Останалите също се присъединиха. Всички говореха така открито с мен. На практика, съм част от тях. Да, никога няма да свикнахс тази мисъл, но трябва да опитам.
След като кафетата бяха изпити, дойде време за истинската игра.

-Е, момчета, време е за купона!-казах аз.

-Съгласен.-отвърна Юнги.

-Джин, ти броиш!

-Пак ли?

-Пак.

-Ох... Добре...

Добре, и още как...