"Самоконтрол"

》23《

-Т/И?-каза изненадан Джънгкук.

-Трябва да поговорим...-отвърнах сериозно аз.

-Заповядай.

Влязох в стаята на Джънгкук и седнах на леглото му.

-Проблеми с Jimin-hyung или...?-попита той.

-Много неща се случиха... Имам милион въпроси и никакви отговори...

-Сподели ми.

-Kookie-oppa, разкажи ми за TXT.

Джънгкук ме погледна изненадан след думите ми.

-Защо ти е да знаеш за тях?

-Защото мой приятел ти е ученик-Соу-бин. Искам да знам всичко за тях.

-Е, добре...-Джънгкук седна до мен и започна да говори:

-TXT са наши съдружници от години. Помагат ни да проучим Got7 и да сключим договор с тях. Приятелят ти, Соу-бин, е най-добрият ученик. Бързо се учи и не е посмял да убие нито една от жертвите си. Но една мисъл го равсейваше напоследък.

-Каква мисъл?

-Ти.

-Аз?

-От както "изчезна", не е спрял да мисли за теб. Питаше ме дали знам нещо. Естествено, не казах нищо.

-Защо?

-Защото си с Джимин, а Соу-бин те харесва. Ще е гадно да го чуе от мен.

-Той вече знае...

Не можех да повярвам на това, което чух... Соу-бин има чувства към мен? Невъзможно! Той е най-добрият ми приятел от както стъпих в училище...

-От тях четиримата, Соу-бин ще присъства на срещата със Got7 за примирието.

-Аз също ще бъда.

-Нека позная...

-Джимин ще отсъства.

-Знаех си.

-Kookie-oppa, как ти се забърка с мафията?

-Бях съдружник на Намджун. Преди години, той ме видя, че го следя. Изнудваше някакви колежанти за пари. След като ме видя, ми предложи да работя за него, за да си мълча. Бе мое желание да вляза в групата.

-Нещо като мен и...

-Джимин те използва, нали?

-Ти какㅡ

-Усет. Щом питаш, значи е истина. Познах ли?

Сведох главата си от страх. Думите бяха излишни.
Джънгкук ме прегърна и погали главата ми.

-Всичко ще е наред. Не би ти навредил.-прошепна той.

-От къде си сигурен?

-По начина, по който те гледа и се държи с теб. Ако искаше, до сега да те е убил или заключил в някой тъмен гараж.

-Начинът, по който ме гледа?

-Личи си, че поне малко те харесва.

-Мамка му...-казах аз, отделяйки се от прегръдката.

-Не ми вярваш? Наблюдавай...

Джънгкук ме погледна с лека усмивка. Усетих, че мога да му се доверя.

Внезапно някой почука на вратата.

-Сега идвам!-каза той и отвори вратата.

Познайте кой беше там...

-Кук, да знаеш къде еㅡ

-Тук съм.

Джимин ме погледна сериозно. Загазих ли?

-Скъпа, Техюнг ни вика при другите за игра на истина или предизвикателство в хола. Идвате ли?

-О да!-каза Джънгкук.

-Бройте и мен.-отвърнах аз.

-Супер, хайде!

|12:45|

Вече всички бяхме заедно. Забавлявахме се и се смеехме. Момчетата се държаха с мен, все едно съм част от тях. Е, до преди този момент...

-Джимин?-каза Намджун.

-Да?

-Ето едно предизвикателство за теб. Вземи цигара, ако не искаш да го направиш.

Намджун постави кутия с една единствена цигара и каза:

-Предизвиквам те да целунеш Т/И пред погледите на всички.

-Моля?-възкликна Джимин.

-Хайде! Толкова ли е страшно да целунеш приятелката си пред нас?

Всички го притискаха:

-"Хайде, целуни я!; Давай, Джимин!; Горчиво!"

-Не целувам никого.-каза той.

Джимин взе цигарата и една запалка и излезе навън.

-Това пък какво беше?-попита Намджун.

В този момент, Джънгкук ме погледна. Не се сдържах и тръгнах към стаята си.