"Самоконтрол"

》29《

|5 Юли, 8:06|

Събудих се в топлите прегръдки на Джимин. Можех до последно да се сетя какво сме правели снощи. Беше невероятно. Погледнах спящото му лице и целунах леко челото му. Той отвори бавно очите си и ме погледна.

-Добро утро, сънливко.-прошепнах аз с лека усмивка.

-Добро да е.-отвърна той.

-Спа ли добре?

-Може да се каже. А ти?

-Уникално...

-От къде е тази усмивка?

-А, от никъде.-засмях се аз.

-Колко е часът?

Огледах се наоколо и видях един електронен часовник на шкафчето до Джимин.

-8:06-казах аз.

-Можеш да се оправяш. Ще говоря с момчетата да ти дадат някои насоки за срещата на 10-ти.-каза Джимин.

-Добре.

Станах, облякох дрехите си и се обърнах към Джимин.

-Също така...-промърморих аз.-...Благодаря ти.

-За какво?

-За всичко.

-Нищо не съм направил.

-Напротив.

Внимателно отворих вратата, за да не събудя другите мембъри и преди да затворя на излизане прошепнах "Обичам те...".

Влязох в стаята си и започнах да се оправям.

-Защо не направим закуска на момчетата? Малко да ги зарадвам.-казах си аз и се запътих към кухнята.

Мислих дълго каква да бъде закуската и накрая реших да направя палачинки.

-Но какви да бъдат...-запитах се аз-Сладки или солени? Хм... А защо не и двете? Да, така ще бъде. Ще направя 20 бройки. Солените ще бъдат с масло и бекон, а сладките-с мед, горски плодове или шоколад. А защо не и трите? Ох, Т/И, първо направи палачинките, после мисли за заливката. Пускай си музиката и се залавяй за рабата!