"Самоконтрол"

》4《

Погледът ми не се отделяше от Джимин. Както си личеше, и неговият от мен също.

-Ако някой ме види така, вперила поглед в него, ще си помисли, че съм влюбена...-промърморих си аз.

-Някой да не каза нещо за любов?-обади се внезапно Мин-сънг.

-Ти не си ли тръгна?!-попитах уплашено аз.

-Забравих си телефона тук и се върнах.

-Естествено...-въздъхнах аз-Трябва да си ходя и да видя какво ще правя с Лиа.

-Но първо трябва да се преоблечеш.

Внезапно, телефонът ми звънна.

-Говорим за вълка, той-в кошарата...-изрекох аз и вдигнах.

Т/И: Ало?
Лиа: 'Свърши ли работа?'
Т/И: Да, тъкмо щях да ти се обадя.
Лиа: 'Ще минаваш ли през вас?'
Т/И: Да, трябва да взема някои неща и да се преоблека.
Лиа: 'Мин-сънг ти каза, нали?'
Т/И: Да.
Лиа: 'Добре, ще се видим в нас!'
Т/И: До скоро!

Затворих телефона, казах си чао с Мин-сънг и се запътих към дома ми. Като по чудо, Джимин и Намджун още бяха отвън. Преминах през тях, разменяйки поредния поглед с Джимин. Леко блъснах рамото си в неговото. Не исках да показвам страха си от това. Лошото бе, че забравих слушалките си в нас. Нищо не ми пречи да послушам и шумовете на Сеул, нали?
Повървях известно време и стигнах до нас.

Естествено, живях в блок. Типично за момиче с моя статут.
Взех необходимите за мен неща, преоблякох се, пуснах си музика и се запътих към дома на Лиа.