Аз и Лиа моментално се преоблякохме и прибрахме униформите в торбички, които охраната ни даде, след което се запътихме към полицейското управление.
-Забави малко!-каза тя.
Не обърнах внимание на думите й. Исках да разбера дали онези съобщения са били шега или нещо сериозно.
След като стигнахме, моментално влязох. Можех да усетя сърцето си как всеки момент ще изкочи. Огледах гишетата и видях едно свободно.-Всичко ще е наред.-каза Лиа.
-Надявам се...
-Хайде, да видим какво ще каже полицията.
След тези думи, веднага отидохме до гишето.
-Добър ден!-поздравих аз.
-Здравейте, госпожици.-отвърна полицая-Как мога да Ви помогна?
-Снощи получих един sms от непознат номер, който ме стресна, и бих искала да разбера кой стои зад него. Можете ли да ми помогнете някак си?
-Разбира се! Мога ли да погледна съобщението?
-Да, ето.-казах аз, подавайки телефона си.
-Ще Ви помоля да изчакате няколко минутки, докато открием човека. Ще задържа телефона Ви.
-Благодаря Ви много!
Аз и Лиа седнахме на канапетата, чакайки отговора. В този момент се молех да е някоя тъпа шега от познат човек.
Мина известно време и полицаят дойде при нас.-Госпожице, имаме резултата.-каза той.
-Какъв е?
-Човекът зад тези съобщения е Джонсън Портей. Замесен е с една от най-опасните организации на мафията. Препоръчвам Ви да блокирате номера, но да запазите съобщенията, в случай, че ни трябват доказателства.
-Доказателства? За какво?-попита Лиа.
-Издирваме този човек от година. Има доста дълго досие тук и ще ни трябват улики за съда, когато го заловим.
-Още веднъж Ви благодаря, господине...
-Това е работата ми, госпожице. Ако заплахите продължават, отбийте се отново.
YOU ARE READING
"Самоконтрол"
Fanfiction••• "-𝙔𝙤𝙪'𝙧𝙚 𝙢𝙞𝙣𝙚.-𝙝𝙚 𝙬𝙝𝙞𝙨𝙥𝙚𝙧𝙚𝙙-𝙊𝙣𝙡𝙮 𝙢𝙞𝙣𝙚. 𝘿𝙤 𝙣𝙤𝙩 𝙛𝙤𝙧𝙜𝙚𝙩 𝙞𝙩. 𝙃𝙞𝙨 𝙫𝙤𝙞𝙘𝙚 𝙬𝙖𝙨 𝙡𝙞𝙠𝙚 𝙨𝙬𝙚𝙚𝙩 𝙥𝙤𝙞𝙨𝙤𝙣, 𝙝𝙞𝙨 𝙬𝙤𝙧𝙙𝙨 𝙡𝙞𝙠𝙚 𝙤𝙥𝙞𝙖𝙩𝙚." This is a bulgarian fanfic story about Park Ji...