"Самоконтрол"

》14《

Влязох в стаята си и положих ръка на сърцето си. Усещах как то биеше бързо, все едно всеки момент ще изкочи от гърдите ми. Аз наистина говорех не с кой да е, а със самия Парк Джимин. Главата ми все още не го проумяваше. Уви, реалност е. Просто не трябва да му мисля толкова и до утре ще съм излязла от тук. Сега, нека видим какво предлага телевизията. Събух обувките си, взех дистанционното и включих телевизора. Превключих на k-radio.
Оставих дистанционното на страни и започнах да танцувам. Почувствах се свободна. Винаги съм така, когато танцувам.
Мина време и песента свърши.

-Т/И?-чу се глас.

-Какво поㅡ

Някой бе влязъл в стаята. Ах, кой ли може, освен...

-Всичко наред ли е?-попита ме Джимин.

-Да, идеално!

-Сигурна ли си?

-Напълно!

-Добре... Обядът е готов. Ще те изчакам на стълбището.

-Идвам след малко.

След думите ми, той затвори вратата. Е, какво толкова ще стане? Ям и се качвам пак тук. Бързо отидох при Джимин.

-След обяда ще отидем да си избереш дрехи.-каза той.

-Но ти не каза ли, че утре ще отидем?

-Утре имам бизнес срещи. Ще ме придружиш.

Звучеше сериозен. По-добре да не се дърпам.

-"Ох, само един месец,
Т/И..."-мислех си аз.

Скоро вече бяхме в трапезарията. Да... Голяма къща.
Там бяха и останалите.

-Момчета,-каза Джимин-запознайте се с Т/И-моята приятелка.

Ето го моментът. Дръж се естествено.
Първи при нас дойде момче със светлокафява коса.

-Приятелка? Разбирам на къде биеш, hyung.-каза момчето, потупвайки Джимин по рамото-Джънгкук, приятно ми е.